Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))
- Автор: Попов Иван
- Серия: Езиково инженерство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))». Краткое содержание книги:
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.
— Здравей, колега — казва той. — Какво ново там в централата?
— Здравей. Тук днес дойде от теб един доклад…
— Аха. Криптирай обаче връзката.
— С личния или със служебния ключ?
— Давай със служебния.
Екранът за кратко избухва в хаотични снежинки, след което отново се връща старата картина.
— Значи на теб са прехвърлили доклада? — пита Сингх. — Аз го бях насочил към Асанович.
Сидорчук изкарва челото на доклада в страничен прозорец. Наистина, шефът е вмъкнал свой маркер. „Да се даде становище до понеделник!“ — нарежда маркерът. Или Асанович също не е разбрал нищо, или просто не е отварял материала. По-вероятно е второто.
— Имам някои въпроси тук — казва Сидорчук. — Случаят е интересен. Как попадна на него? Тук пише — при рутинно сканиране…
— Спуснаха циркулярна задача наскоро — да следим пропагандата на разни радикални групировки. Явно е обща задача, за всички територии. При мен опасните материали бяха малко, но този и няколко други излизаха от стандартните схеми на конструкта. Затова седнах да ги чета. Изобщо — чиста случайност…
— Да, май днес интересните работи се откриват само по случайност. Търсиш ли ги нарочно — никакъв шанс.
— Точно така. Тия ЛСИ-конструкти само броят думите. И нищо друго. А ако оня използва други думи, или ако някой там е кръстил нещо не така, както ти си мислиш…
— Значи това не е технология на Пакта, така ли? — Сидорчук връща разговора към темата.
— Не ми се вярва. Когато Пактът се захване с нова технология, спуска дезинформационна завеса. Тя може много лесно да се открие с контент-анализ. Следиш една определена категория медии и щом почнат да говорят много глупости около дадения въпрос, значи по него наистина се работи нещо. Това е информационна стратегия на Пакта. Традиция от бог знае коя световна война. Но никакви завеси не са спускани за хуманитарни технологии, работещи с подсъзнанието. Ако искаш резултатите от сканирането, ще ти ги пратя. Затова смятам, че не е Пактът. Според мен това е операция на Програмата.
„Ха така — мисли си Сидорчук. — Рече и отсече. Без никакво усукване. Ето каква била работата…“
— Но Програмата не развива свои технологии — напомня той. — Те ползват продукти на хумтех-монополите.
— Това може да са тестове — възразява Сингх. — Хумтеците използват някой път операции на Програмата, за да настроят нещо в технологията.
— Не ми се вижда убедително…
В този момент нещо при Сингх бипва противно. Той скача от стола си; в полето на камерата се намърдва рус женски тил, щампован — в естествен размер — върху чаталната област на отровнозелените бермуди на интелигента. Краката на Сингх под бермудите са неприлично космати. Позната картинка: онези, които работят вкъщи и искат да изглеждат делови по видеото, седят изтупани и колосани по офисному — но само докъдето ги хваща камерата. А от кръста надолу се разпасват колкото си искат. Вярно, трябва да внимават — да не стават от стола, докато са във видеовръзка… Впрочем Сидорчук мисли, че Сингх просто се мъчи да изглежда циничен и изпразнен от предразсъдъци.
— Та за какво говорехме? — пита Сингх, като се връща на мястото си.
— Говорехме, че това за Програмата не е убедително. Аз не мога да добавя към доклада такъв извод, ако ти не си го направил. Защото имам само твоите данни и нищо друго. Просто няма никаква логика. Освен че искаме да изкараме виновни програмниците, за да ги омекотяваме по-късно при нужда…
Сингх се замисля за кратко, рови с пръсти в черния си перчем.
— В края на краищата ние сме хуманитарен комитет — казва. — И имаме проблеми с тази територия — нашият отдел и персонално ти. Какво беше там… ЛСИ-конструктите излизаха от рамките, нали?
— Да. Или по-точно — рамките не са там, където трябва да бъдат.
— Така. Значи може да свържем това с нерегламентирана дейност на Програмата в нашия ареал. И да прехвърлим проблема на тяхната глава.
— Но тук трябва квалифицирана експертиза. А ние в отдела нямаме психиатри. Всички са хумтеци-приложници. Знаят да работят с по някой пакет на „GL“ и… — Сидорчук замълчава. Самият той не е приложник, но не бива да натяква на другите колко са ограничени. На Сингх — също.
— Аз виждам два изхода — казва интелигентът. — Единият е да разсекретим моя доклад и да го пратим на някой психологически отдел, ако има такъв в Комитета. Макар че ако и там са тесни приложници, няма никакъв смисъл… Вторият начин е да намерим формално някоя голяма нередност на територията и да искаме експертиза на дейността на Програмата при нас.