Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

Сидорчук крачи по мозайката на вестибюла, съпровождан от дузина отражения в огледалата. Старае се да върви уверено, триумфално. Но нервите му играят като пред изпит. Или като пред интервю за работа. Впрочем кой е казал, че коктейлът не е изпит? Или интервю?

Част от колегите вече са се събрали и лениво разговарят на групички из залата. Въртят в ръце разнокалибрени чаши с шарени питиета. Поздравяват се със Сидорчук, обменят по някоя нищо незначеща фраза. „Виж ти — мисли си той — колко много хора работели в нашия отдел!“ Някои са му съвсем непознати. В Комитета е така. Едни предпочитат да работят вкъщи, други с месеци се губят било на териториите, било на курсове за преквалификация. И се виждат само по банкетите. Ето например до бара мениджърът Мюлер говори с някаква жена. С тъмна рокля и конюнктурно блондинеста прическа. Каква ли е тя при нас?… Сидорчук се приближава до бара; лакеят — друг, а не Ковач — му налива чаша вино от тумбеста бутилка с хералдичен етикет. Поздравяват се с Мюлер. Блестят прецизно отмерени усмивки. Мюлер му представя дамата. Тя е по професия ксеноюрист — изучава правните системи на териториите от четвърти- пети функционален тип. Казва се Еврика. Еврика Гомес. „А, значи след вас е търчал Архимед гол около ваната?“ Не, Сидорчук не казва това на глас, но вредните дялове от мозъка му почти успяват да добутат мисълта до речевия център. В последния момент обаче я спират здравите сили на автоцензурата. В последния момент. Той поема хладната ръка на Еврика. За миг се колебае дали да я целуне. Решава да не експериментира. Коктейлът днес не е място за поведенски експерименти. Коктейлът е изследователско поле, коктейлът е изпит. Тук тече отбор, макар неестествен. Оцеляват най-приспособените. Приспособени към какво? Към изискванията на софта. От ъглите зяпат камери, слухтят микрофони, поведенски конструкти анализират всеки човек, всяка постъпка. Хумтех-програмите строят сложни модели. Мерят жестове, походка, мимики, интонации и ги свързват с разни базови параметри на личността. Човешкият материал трябва да бъде категоризиран. Как му викат японците?… Да, тотално управление на качеството. Качеството на материала. После мениджърът по кадрите решава кой за какво става и кого да издигат нагоре. По-точно решава не мениджърът, а главният психолог, Барбара Уест. А най-точно — решава отново хумтех-софтуерът…

Сидорчук бавно разнася из залата чашата си с вино. Поздравява се с колегите. Бьом, Франдсен, Мартинес-Идалго, Кондеман… Отново греят калибрирани усмивки. Балабан твърди, че имало някакъв черен девайс, с БОВ14; той обучавал лицевата мускулатура да се усмихва точно по критериите за дружелюбност, заложени в мимик-софта на „Оракул“. Може и така да е… Групичките хора из залата се движат като в забавен танц в странна спирала. Това е траекторията на Паркинсън. На всеки коктейл, установил е великият учен, хората се придвижват по посока на часовниковата стрелка. Поведенските ботове следят и това: кой е в талвега на потока, кой е в периферията, кой се бута в ъглите. И съответно прибавят и отнемат точки в досиетата на персонала. Рекламен слоган: „«Оракул» — кадрите нямат тайни за нас“… Впрочем и установките на оракулските ботове не са тайна за кадрите. Всички се натискат да попаднат в центъра на човешкия поток. Да ги маркира софтът като важни клечки. Добре поне че не използват лакти — това го санкционира друг софт. Потокът се гърчи в причудливи меандри. Отстрани изглежда смешно, но всяко заставане отстрани носи черни точки в профила…