Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
— Да се уцели жаба с камък не е лесно — усъмни се Самуел.
— Освен ако не е от много близо — каза Стефчо.
Тук Михаил се зачуди как да се измъкне от лъжата. Първо не отговори, но Сами и Стефчо не го оставиха и непременно искаха да уточнят от какво разстояние е убивал.
— От много близо и май само веднъж — каза най-накрая Мишо с надеждата, че до Минералната няма повече да го питат нищо.
Слава Богу, пичовете го пощадиха. Споменаването на Вилхелм Тел отклони разговора по посока на предстоящата серия от този велик филм, който заедно със сериала за невероятния мустанг Фюри бе най-радостното събитие както за подрастващите поколения през шейсетте години, така и за прохождащата тогава българска национална телевизия. Детската глъчка спираше, улиците и дворовете опустяваха и „бъдещето на Олм“, както учителят Германов иронично наричаше младите, сядаше пред чернобелите екрани и затаяваше дъх. А когато започнаха да излъчват и мачовете между Левски и ЦДНА, и мъже, и деца се опияняваха и полудяваха пред малкото все още телевизори в града. Единият от тях — Опера 3 — се намираше в хола на Мишови, но там заради баба Милèва никой не идваше. Баща му Васил не бе много запален по футбола и предпочиташе да гледа мачовете с приятели. Така се откъсваше от дома и намираше оправдание за своите похождения. Едно полувреме бе достатъчно, за да утоли страстта си.
— Ега си колко са много тоя път! — изуми се на глас Кирчо Пенев. — Дали ще мога да уцеля поне една?
Бяха стигнали Минералната и всеки заемаше позиция за стрелба по брега на вонящото блато, като се стремеше да бъде по-близо до повече жаби, изплували на повърхността. Мишо остана при Митето, който покровителствено му показваше какво да прави.
Прякорът
Противно на очакванията пръв улучи Стефчо. Той извика, радостен от попадението си и всички се загледаха към ударената жаба. Тя бе на четири-пет метра от брега, но за Мишо това бе огромно разстояние. Да уцелиш от толкова далече си беше постижение.
— Браво! — одобри Митето, а Мишо видя фунийката да стърчи от задното дясно бутче на земноводното. — С карфица ли беше? — продължи Митето.
— Не! — провикна се Стефчо. Брат му Кирчо бе застанал до него и му се възхищаваше, като не пропускаше с гордост да поглежда към останалите пичове.
— Опа! И аз ударих една! — обади се Борисчо.
— Започна се! — каза Митето и сам се захвана да цели средно голяма жаба, чиито мехури равномерно се издуваха в ритъма на квакането й. Тя бе по-близо от тази на Стефчо.
Чу се характерния звук от издухването и фунийката се заби в гърба. Жабата се оттласна напред, а после се потопи във водата. Фунийката си извади и остана да плува на повърхността.
— Нямаше карфица, ама я пернах яко! Нищо, нека си плува. Важното е, че улучих!
Михаил се изуми на точния мерник на Митето и се замисли дали той ще може да уцели жаба. По-добре беше да не опитва, а само да гледа. Все пак, беше му за пръв път. Но след около половин час, време за което Борисчо удари три и уби две жаби, Митето удари четири и уби една, а Самуел и Стефчо останаха трети с по един трофей и няколко попадения (дори и Кирчо удари две, едната от които „отиде да умре“ според Самуел), пичовете се събраха на разбор и съвсем естествено и с питащи очи погледнаха към Михаил. Я да те видим сега? И никаква снизходителност! Нямаше как — трябваше поне да опита.
— Ще се целиш точно под жабата! Върха на тръбата ти трябва да опира в краката й — даде напътствията си Митето.
И когато, без да е проумял думите му, Мишо клекна и направи опит за прицел, всички се захилиха. Той извърна глава и жално ги погледна, за да разбере защо.
— Абе, ти с двете очи ли ще се мериш?! — укори го Стефчо. — Затвори едното!
— И кво си клекнал, като че ли ще кендзаш! — добави подигравателно Самуел.
Митето му показа как трябва да постъпи, като сам легна на земята, прикладва и взе на мушка въображаема цел. Когато стана и се отупа, той потърси във водата удобна за отстрел жаба. Мишо легна на земята и се опита да направи същото като Митето. Точно в този миг, за негов късмет, на метър и нещо от брега изплува огромна жаба и замря с лице право към цевта му, като едва забележимо се понесе по повърхността.
— Ега си късмета! — възкликна Кирчо, но Митето му направи знак да мълчи, клекна до Мишо и прошепна:
— Леко, леко! Цели се точно под главата и духни силно!
Михаил усети как сърцето му се разтуптя, дъхът му се ускори, а ръцете му се изпотиха. Така не се бе вълнувал отдавна. Дори когато му предстоеше да изсвири нещо на виолончелото пред хора, той пак бе по-спокоен от сега. За миг жабата пред очите му заприлича на великанската царкиня от съня му. А щом Мишо затвори лявото си око, тя стана още по-голяма, с полуотворена уста, готова да скочи върху него и да го глътне. Идваше му да хвърли пушката и да избяга право в къщи. Главата му забуча и той сякаш започна да се премята надолу, към бездна, в която го чакаше зейналата паст на жаба-чудовище с огромни изпъкнали очи и стаен лепкав език.