По-горе билото, майстори!
- Автор: Сэлинджер Джером Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-горе билото, майстори!». Краткое содержание книги:
— Казахте, че имате телефон?
— Да. Освен ако сестра ми не е поискала да го изключат, но не ми се вярва.
— А откъде сме сигурни, че вашето мило братче няма да е там?
Главата ми така бе пламнала, че никак не бях помислил за тази възможност.
— Смятам, че няма да е там. Разбира се, всичко е възможно — все пак този апартамент е и негов, но мисля, че няма да е там. Дори съм сигурен.
Придворната ме гледаше втренчено, но не сърдито — ако едно дете не сваля поглед от теб, това не значи, че те гледа сърдито. Тя се обърна към мъжа си и мисис Силзбърн и каза:
— Тогава да вървим. Поне ще мога да се обадя по телефона.
Те кимнаха в знак на съгласие. Мисис Силзбърн дори си спомни своя кодекс по етикеция, в който не липсваше и правило как се отговаря на покана, направена пред входа на кафене. През размекнатия от слънцето слой грим проби лека, изискана усмивчица, предназначена за мен. Помня, че много се зарадвах на тази усмивка.
— Хайде да вървим, да се махаме от това слънце — каза нашият командир. — Ох, какво да правя с това чудо? — И не дочакала отговора, тя пристъпи към бордюра и без всякакъв сантиментализъм захвърли букета гардении.
— Води ни сега, Макдъф — обърна се тя към мен. — Ние ще те следваме. Ще кажа само по-добре да го няма там. Иначе ще го убия този копелдак. — Тя погледна мисис Силзбърн. — Извинявайте за израза, но аз говоря съвсем сериозно.
Подчиних се на заповедта и ги поведох кажи-речи развеселен. След миг от лявата ми страна във въздуха изникна копринен цилиндър и моята лична, макар и неофициална охрана ми се ухили отдолу. За момент дори помислих, че той ей сега ще пъхне ръка в моята.
Тримата мои гости и единственият ми приятел останаха в преддверието, докато пооправя набързо апартамента.
Всички прозорци бяха затворени, а климатичната инсталация изключена и когато поех въздух, стори ми се, че дишам, заврял глава в джоба на някоя стара кожена шуба. Тишината в апартамента се нарушаваше само от пресекливото мъркане на стария хладилник, който бяхме купили със Сиймор втора ръка. Със своята момичешка, военно-морска небрежност сестра ми Бу Бу бе забравила да го изключи. От безпорядъка в апартамента личеше, че доскоро го е заемала млада морячка. На дивана бе захвърлен униформен син жакет на мичман от женската спомагателна служба. На ниската масичка пред дивана стоеше отворена кутия шоколадови бонбони, от които половината бяха изядени, а останалите — повече или по-малко наченати, очевидно за опит. На бюрото, сложена в рамка, се мъдреше снимка на млад мъж с много решителен вид, когото не познавах. А всички пепелници в къщата цъфтяха от натъпканите в тях книжни салфетки за чистене на лице и начервени угарки. В кухнята, спалнята и банята не влязох, а само надникнах, за да проверя дали Сиймор не се е скрил случайно някъде. От една страна, чувствах се отмалял и отпуснат. От друга, предстоеше ми сума работа: да вдигна щорите, да пусна климатичната инсталация, да опразня препълнените пепелници. На всичко отгоре останалата част от компанията нахълта почти непосредствено след мен.
— Тук е по-горещо, отколкото навън — каза придворната вместо поздрав.
— Извинете само за минутка — казах аз. — Не успях да включа климатичната инсталация.
Бутонът за включване беше заял и аз се залових припряно да го оправям. Докато се занимавах с него — все още не свалил шапката си — останалите оглеждаха подозрително стаята. Наблюдавах ги крадешком. Лейтенантът пристъпи към бюрото и се загледа в стената над него, където с брат ми от сантиментални подбуди бяхме окачили предизвикателно няколко големи лъскави снимки. Мисис Силзбърн седна (другояче не можеше и да бъде, помислих аз) в единственото кресло, на което някога спеше моят покоен булдог; по време на нощните си кошмари той бе олигавил и прогризал до немай къде страничните облегалки, тапицирани с мръсен плюш. Чичото на бащата на булката — моят най-верен приятел — изчезна безследно някъде. И придворната сякаш пропадна вдън земя.
— Ей сега ще ви дам нещо за пиене — казах аз неспокоен, като все още се мъчех да оправя бутона на климатичната инсталация.
— Предпочитам нещо студено — обади се познат глас.
Обърнах се кръгом и видях, че тя се бе изтегнала на дивана — затова нейната вертикала бе изчезнала от зрителното ми поле.
— След малко ще се възползвам от вашия телефон — предупреди ме тя, — но в това състояние дори не мога да си отворя устата. Цяла изгарям. Чак езикът ми е пресъхнал.
Най-неочаквано климатичната инсталация заработи и аз отидох към средата на стаята и застанах между дивана и креслото на мисис Силзбърн.