По-горе билото, майстори!
- Автор: Сэлинджер Джером Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-горе билото, майстори!». Краткое содержание книги:
— Какво? — попита придворната рязко, дори малко враждебно.
И отново за секунда ми мина мисълта: тя знае, че съм брат на Сиймор.
— Как е стигнала мисис Федър до извода, че Сиймор е потенциален хомосексуалист и шизофреничен тип?
Придворната ме погледна втренчено, после изсумтя изразително. Тя се обърна към мисис Силзбърн и каза с безкрайна ирония:
— Как мислите вие, може ли да бъде нормален човек, който забърква такава каша като днешната? — И повдигна вежди в очакване на отговор. — Как мислите? — повтори тя тихо-тихо. — Питам вас. А този господин нека слуша.
Отговорът на мисис Силзбърн беше самата деликатност, самата честност.
— Не, решително не — отвърна тя.
Внезапно ме обзе неудържимо желание да скоча от колата и да хукна с все сили накъдето ми очи видят. Но, доколкото си спомням, когато придворната се обърна към мен, аз все още седях на мястото си.
— Слушайте — подзе тя с търпеливия тон на учителка, която говори на дете не само изостанало, но и вечно сополиво. — Не зная доколко умеете да преценявате хората. Но кой нормален човек пред самата сватба държи годеницата си цяла нощ да й плещи глупости — че бил премного щастлив и затова не можел да се ожени, че тя трябвало да отложи сватбата, докато той се успокои, иначе нямало да се яви? И когато тя му обяснила като на дете, че всичко е отдавна уредено и подготвено, че баща й е похарчил куп пари и се е претрепал, за да уреди и прием, и всичко, че ще й дойдат роднини и приятели от всички краища на страната — след тези обяснения той казва, че много съжалява, но не може да се ожени, докато се чувства така безумно щастлив. Изобщо пълен идиотизъм! Размърдайте си сега мозъка, ако нямате нищо против. Кажете ми така ли постъпва нормален човек? Така ли постъпва разумен човек? — В гласа й вече звучаха пискливи нотки. — Или така постъпва човек, който е за лудницата? — Тя ме изгледа строго и понеже аз си замълчах — нито се защитих, нито се предадох, — отпусна се тежко на облегалката и каза на мъжа си:
— Дай ми още една цигара, моля ти се. Тази ще ме изгори. — Тя му подаде горящата угарка и той я угаси. После й поднесе пакета. — Не, запали ми я ти — каза тя. — Аз вече нямам сили.
Мисис Силзбърн се прокашля.
— Според мен — каза тя — по-добре, че е станало така, това е просто късмет.
— Не, аз ви питам — обърна се към нея придворната с нови сили, като пое запалената цигара от ръката на мъжа си. — Така ли постъпва нормален човек? Нормален мъж? Или това е постъпка било на недорасъл, било на някакъв психопат, на някакъв налудничав тип?
— Господи, не зная какво да кажа. Според мен по-добре, че е станало така, това е просто…
В този миг придворната се изопна и изпусна дим от носа си.
— Оставете, не е там работата. Не е нужно да ми казвате това. — Тя се обръщаше към мисис Силзбърн, но в действителност водеше разговор с мен, така да се каже чрез посредник. — Гледали ли сте в някой филм…? — попита тя, назовавайки с псевдонима й една доста известна по онова време, а сега, в 1955 година, много прочута киноактриса.
— Да — отвърна оживено мисис Силзбърн и млъкна в очакване.
Придворната кимна.
— Добре — каза тя. — А забелязали ли сте случайно, че тя се усмихва някак на една страна? Като че ли само с единия край на устата. Не е трудно да се забележи, ако внимателно…
— Да, да, забелязала съм — каза мисис Силзбърн. Придворната дръпна от цигарата си и ми хвърли бегъл поглед.
— Така. Оказва се, че тя има нещо като частична парализа — каза тя, изпускайки дим при всяка дума. — И знаете ли как я е получила? Този ваш нормален Сиймор я ударил така, че се наложило да й направят девет шева. — Тя се пресегна (вероятно поради липса на по-добри режисьорски указания) и отново изтърси цигарата си.
— Може ли да попитам откъде сте научили това? — казах аз. Устните ми потрепваха като два глупака.
— Може — отвърна тя, гледайки не мен, а мисис Силзбърн. — Майката на Мюриъл го спомена — само преди два часа, когато Мюриъл едва не си изплака очите — Сега тя ме погледна. — Този отговор задоволява ли ви? — Неочаквано тя премести букета от лявата в дясната си ръка. Това бе единствената естествена проява на нервност, която забелязах в нея. — Между другото, за ваше сведение, знаете ли кой според мен сте вие? — каза тя и ме погледна в очите. — Според мен вие сте брат на въпросния Сиймор. — Тя млъкна за малко и тъй като аз не казах нищо, добави: — Вие дори приличате на него, ако се съди по глупавата му снимка, пък и аз случайно зная, че брат му трябваше да дойде на сватбата. Някой, мисля сестра му, беше уведомил Мюриъл за това. — Тя не сваляше очи от мен. — Братът сте, нали? — попита тя направо.