По-горе билото, майстори!
- Автор: Сэлинджер Джером Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-горе билото, майстори!». Краткое содержание книги:
Години наред ние, седемте деца в нашето семейство, разполагащо само с една баня, имахме малко досадния, но полезен навик да си пишем бележки с парченца сапун върху огледалцето на аптечката. Обикновено тези бележки съдържаха изключително строги наставления, а понякога — и нескрити заплахи: „Бу Бу прибирай си кесето след къпане! Не го захвърляй на пода! Много целувки. Сиймор.“; „Уолт, днес е твой ред да изведеш Ф. и З. из парка. Вчера ги извеждах аз. Познай кой.“; „В сряда е годишнината от сватбата им. Не ходи на кино, не се мотай в радиото след предаването, за да не се набуташ в шамарите! Това се отнася и за теб, Бъди!“; „Мама се оплаква, че Зуи едва не изгълтал разхлабителното. Не оставяй разни вредни неща на мивката, че той може да ги достигне и изгълта!“
Това, разбира се, са примери от нашето детство, но и години по-късно, когато в името на независимостта или каквото щете, се отделихме със Сиймор в отделен апартамент, ние само номинално се бяхме отказали от старите семейни навици. Искам да кажа, че не изхвърляхме неизползваемите вече парченца сапун.
И тъй, вмъкнах се в банята и след като заключих внимателно вратата, веднага забелязах някакво послание на огледалото. Но това не беше почеркът на Сиймор, а на сестра ми Бу Бу. Не можех да го сбъркам, защото със сапун или молив, тя пишеше толкова ситно, че човек едва успяваше да разчете написаното. С този почерк никак не й е било трудно да смести на малкото огледало следното послание: „По-горе билото, майстори! Иде женихът — Арес същински — вижте, стърчи над всички мъже.5 Целувки. Ървинг Сафо, бивш сценарист в студията «Елизиъм». Бъди много, много, много щастлив със своята красавица Мюриъл! Това е заповед. Аз имам по-висок чин от всички ви.“
Трябва да отбележа, че поради неограниченото влияние, което Сиймор оказваше върху нашите разбирания за поезията, гореспоменатият „сценарист“ беше станал — по едно или друго време — любим автор на всички млади членове на нашето семейство. Прочетох няколко пъти цитата, после седнах на ръба на ваната и разгърнах дневника на Сиймор.
По-долу ще ви преведа дума по дума онези страници от дневника, които прочетох, седнал на ръба на ваната. Мисля, че няма да е нередно, ако изпусна отделните дати. Достатъчно е да се каже, че Сиймор е правил всички тези записки, когато беше във форт Монмаут — края на 1941 и началото на 1942, тоест няколко месеца, преди да бъде определен денят на сватбата.
„По време на вечерната проверка днес беше страшно студено и въпреки това на шест души само от нашия взвод им призля, докато музиката свиреше до безкрай «Звездно знаме». Изглежда, че човек с нормално кръвообращение не може да стои дълго в неестествена поза под команда «мирно», особено пък ако държи и карабина «за почест». Но аз нямам нито кръвообращение, нито пулс. Неподвижността е моята стихия. Темпото на «Звездно знаме» ми допада напълно. За мен това е ритъм на романтичен валс.
След проверката ни разписаха билетите до полунощ. В седем имах среща с Мюриъл в хотел «Балтимор».
Две чашки, два сандвича с риба, после един филм с Грийр Гарсън, който тя пожела да види. Поглеждах я няколко пъти в тъмното, докато синът на Гарсън губеше въздушния бой. Устата й — отворена. Тя — цялата погълната, тревожна. Пълно сливане между нея и тази метроголдуинмайеровска трагедия. Изпитвах и радост, и някакъв тревожен трепет. Как я обичам, как ми е нужно нейното чисто сърце! Тя ме погледна, когато децата от филма донесоха котето да го покажат на майка си. М. беше възхитена от котето и искаше и аз да му се възхищавам. Дори в тъмното почувствах нейната отчужденост в този миг — така става винаги, когато не се възхищавам автоматично от това, от което се възхищава тя. По-късно в бюфета на гарата ме попита: «Кажи, не беше ли миличко това коте?» Тя вече не употребява думата «фино». Кога успях да я наплаша толкова, че да промени речника си? Какъвто съм досадник, взех да й обяснявам как Р. X. Блайт определя понятието сантименталност: сантиментален е онзи човек, който се отнася към някое същество с по-голяма нежност, отколкото се отнася бог. Казах (каква сентенция!), че бог сигурно обича котетата, но вероятно без ботушки на краката, както ги показват в цветните филми. Той е оставил тази подробност на творческото виждане на сценаристите. М. се позамисли и уж се съгласи с мен, но тази «мъдрост» не й се поправи особено. Тя седеше, бъркаше питието си и явно се чувстваше отчуждена от мен. Тревожи се, когато усеща, че любовта и към мен ту напира, ту се отдръпва, ту се появява, ту изчезва. Съмнява се в нейната реалност просто защото тази любов не винаги и носи онова приятно усещане, което носи едно коте. Бог е свидетел колко ми е мъчно. Как човек успява да окаля с думите си всичко на тоя свят!“
5
Стихове от древногръцката поетеса Сафо — „Епиталема“ (фрагмент 100)