Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)

Пристигна пред бара точно навреме. Инди обаче все още го нямаше. Портиерът се опита да го прогони от вратата заедно с колата, но той бутна в ръцете му кутийката за пудра с вградения часовник. Онзи веднага омекна и каза, че може да остане отпред, стига да не пречи.

После в колата се стовари Инди заедно с някаква жена.

— Ей, това се казва аварийно кацане! — подсвирна с уважение момчето.

— Хайде, Дребосък, натисни педала! — заповяда Инди.

Гумите изсвириха и колата потъна в нощта.

Уили не можеше да повярва на очите си.

— Възможно ли е, Господи? — попита тя. — Дете да кара кола!

— Спокойно, аз съм го учил — рече Инди.

— Е, сега вече съм много по-спокойна — кимна тя.

Дребосъка зави с пълна скорост на пресечката и Уили се оказа в обятията на Индиана. Той без колебание сложи ръка върху деколтето й.

— Хей! — наостри се Уили. — Току-що се запознахме, за Бога! Някои мъже…

— Не давай воля на мечтите си — прекъсна я рязко той. — Къде е противоотровата?

Пръстите му бяха станали безчувствени от действието на отровата. Ставаше му все по-зле.

Най-сетне напипа стъкленото шишенце и успя да го измъкне от сутиена на жената. Разви капачето и с въздишка на облекчение изпразни съдържанието в устата си.

— Не изглеждаш добре.

— Отровите не ми понасят — обясни Инди и изтри устни с ръкав. — Дребосък, завий надясно и карай към моста Ванг Пу!

— Слушам! — викна момчето. Когато караше бързо, искаше да прилича на Джеймс Кагни.

Инди открехна задното стъкло и забеляза, че ги преследва някаква черна лимузина.

— Изглежда, си имаме и компания — отбеляза той.

Уили посърна. Ако Лао я докопа, наистина ще стане лошо. Барът е в развалини, диамантът изчезна, два от ноктите на маникюра й са счупени, а и хлапето всеки момент ще забие колата в някое дърво! Това е положението. Последната възможност. С всичко може да се справи, но как едно момиче, което си вади хляба с пеене пред публика, ще си намери работа, когато не прилича на нищо.

Хвърли бегъл поглед към отражението си в страничното стъкло. Изглеждаше по-зле, отколкото си беше представяла. Очите й се навлажниха от сълзи на безсилна ярост.

— Виж на какво ме направи! — процеди през зъби тя. — Червилото ми е размазано, счупих си ноктите, на чорапа ми има огромна бримка!

Отзад долетя трещенето на автомат и в следващия миг стъклото зад главите им се пръсна. Инди и Уили инстинктивно се снишиха към седалките. Дребосъка и без това почти не се подаваше над облегалката и едва ли някой можеше да го забележи.

— Все си мисля, че имаш и по-сериозни проблеми — промърмори Индиана, после извади от чантата си голям пистолет и отвърна на огъня. — Давай, Дребосък! През тунела! — нареди кратко той.

Хлътнаха с грохот в тъмния тунел. Колата на преследвачите им не изоставаше, а фаровете й светеха като оцъклени очи.

— Какво ще правим, къде отиваме? — извика Уили. Вече беше започнала да проумява мащабите на нещастието.