Заключената стая

— Два стола?

— Аха.

— Ти току-що каза, че е бил един.

— Така ли? Не, струва ми се, че бяха два. Освен това лавица с книги и стари вестници. А в кухнята две-три тенджери, кафеник и разни други работи.

— Какви разни други работи?

— Ами че ножове, вилици, ножче за рязане на консервни кутии, кофа за боклук.

— Ясно. На пода не лежеше ли нещо?

— Нищо, ако не се смята покойникът. Полицаите също не са намерили нищо, питай ги.

— Някой друг влизал ли е в квартирата?

— Не, момчетата казаха, че никой не е влизал. Само аз и те. След това дойдоха работниците с фургона и отнесоха трупа в полиетиленов чувал.

— И причините за смъртта на Свярд с изяснени?

— Точно така. Застрелял се е. Само едно не го разбира умът ми! Къде е дянал патлака.

— Ти имаш ли някакви предположения в това отношение?

— Никакви. Идиотски случай. Тази история няма да се разкрие, аз ви го казвам. Рядко, но се случва.

— Полицаите какво казаха?

— Нищо. Какво могат да кажат — намерили труп, убедили се, че всичко е затворено, нищо повече. Ако в квартирата имаше патлак, нима нямаше да го намерим. Пък и къде ли би могъл да бъде, ако не до покойничето.

— Ти изясни ли личността на покойника?

— Че как иначе. Фамилия Свярд — пише го на вратата. Веднага се разбира какъв човек е.

— Тъй, тъй…

— Най-обикновен пияница. Такива често се самоубиват. Или се напиват до смърт, или от инфаркт отиват на оня свят.

— Нещо друго съществено да добавиш?

— Нищо. Това е такава главоблъсканица… Загадъчен случай. Тук даже ти няма да се справиш, помни ми думата. Пък и няма ли по-важни дела?

— Може би няма.

— Жаден съм. Мога ли да се омитам?

— Не бързай — отвърна Мартин Бек.

— Нищо повече не мога да кажа — Алдор Гюставсон загаси цигарата си в пепелника.

Мартин Бек стана и се приближи до прозореца.

— Затова пък аз имам — отбеляза той, застанал с гръб към събеседника си.

— И какво е то?

— Сега ще чуеш. Например миналата седмица на местопроизшествието е ходил специалист по криминалистична техника. Повечето от следите са унищожени, но на килима веднага били открити петна от кръв, едно по-голямо и две по-малки. Ти видя ли ги?

— Не. Пък и не съм ги търсил.

— Това се усеща. А какво търси ти?

— Ами че нищо. Всичко беше ясно.

— Щом не си забелязал кръвта, може да си пропуснал и нещо друго.

— Всеки случай огнестрелно оръжие нямаше.

— Обърна ли внимание на облеклото на покойника?

— Не особено. Трупът беше вече изгнил. Какво можеше да има на него, освен някакви парцали. Изобщо аз мисля, че това не играе някаква роля.

— Ти веднага разбра, че покойникът е бедняк и е живеел самотно. Че не е видна личност.

— Точно така. Ако се нагледаш като мен на всякакви пияници и негодници.

— Е та?

— Това, че аз си познавам публиката.

— А ако покойникът заемаше по-високо обществено положение? Тогава, мисля, щеше да работиш по-щателно, нали?

— Че какво, човек трябва да има всичко предвид. И без това сме претрупани от работа.