Кървава музика [Blood Music - bg]

— О, по дяволите — извика уплашено Хейзъл. — Къде?

— В хладилника. Не се безпокой — най-обикновен въглерод 14. Може ли? — той погледна въпросително Ротуайлд. Другият махна да сложи кашона на масата, за да провери съдържанието му. — Може ли? — повтори Върджил. — Не бих желал да оставям след себе си нищо, което може да навреди на нечии резултати.

Ротуайлд кимна неохотно. Върджил закрачи към келвинатора, като пътем свали престилката и взе незабелязано неизползвана стерилна спринцовка от една кутия.

Стативът с лимфоцитите бе на най-долната етажерка. Върджил коленичи и извади една епруветка. Той пъхна сръчно иглата в течността и изтегли двайсет милилитра серум. Нямаше време да почиства кожата си със спирт, но рискът бе съвсем минимален.

Миг преди да се прободе с иглата той се зачуди какво всъщност прави. Шансът лимфоцитите да оцелеят бе почти нищожен. Напълно възможно бе средата, която им бе осигурил, да ги е променила дотолкова, че да загинат още при навлизането в неговата кръв. Или да бъдат унищожени от собствената му имунна система.

Дори и да преживеят тази среща с непознатото, средната продължителност на живот за всеки лимфоцит не надхвърляше няколко седмици. Рано или късно, неговите собствени стражи щяха да докопат нарушителите.

Иглата проникна в кожата. Той почувства леко убождане и в следния миг серумът се смеси с неговата кръв. Върджил извади спринцовката и я захвърли на дъното на хладилника. След това взе статива с епруветките и колбата, изправи се и пое към вратата. Ротуайлд го следеше нервно, докато изсипваше една по една епруветките в контейнер за химически отпадъци, наполовина пълен с етанол. Накрая добави и течността от колбата. Когато свърши, запуши я и я постави в касетката за използвана стъклария. Ритна касетката към Ротуайлд и произнесе с иронична усмивка.