Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Къщата на духовете — отвърна мъжът, без да откъсва поглед от верижката, която размотаваше. — Не ми пречи сега, Джейк от Ню Йорк, защото имам важна работа.
Джейк не виждаше с какво толкова щеше да му попречи, ала се подчини. Роланд, Еди и Калахан бяха влезли в пещерата, обаче като че ли не се осмеляваха да пристъпят по-навътре и стояха съвсем близо до входа и. Момчето се присъедини към тях. Междувременно Хенчик бе разположил най-възрастните членове на групата си в полукръг зад вратата. Предната и страна — там, където бяха йероглифите и кристалната дръжка — беше неохранявана, поне за известно време.
Старецът се приближи до входа на пещерата, размени набързо няколко думи с Кантаб, после се запъти към редицата манихейци, които чакаха на стръмната пътека. Когато първият от тях пристъпи в пещерата, Хенчик го спря и се обърна към Роланд. Беловласият старец седна на пода и прикани Стрелеца да стори същото.
Подът на пещерата бе покрит с прах. Част от него идваше от камъните, ала повечето водеше произхода си от остатъците от костите на дребните зверчета, които бяха достатъчно глупави, че да се заврат тук. Хенчик нарисува в праха четириъгълник без долна страна, наподобяващ буквата „П“, след което я огради с полукръг.
— Портала — каза, — и мъжете от моята кра. Разбираш ли какво искам да кажа, сай?
Роланд кимна.
— Ти и твоите приятели ще завършат кръга — изрече старецът и го дорисува.
Стрелеца го наблюдаваше безмълвно.
— Момчето има силна интуиция — отбеляза Хенчик и погледна светкавично към Джейк, който подскочи стреснато.
— Да — потвърди синът на Стивън Дисчейн.
— Значи ще го поставим точно пред вратата, ала все пак на достатъчно разстояние, че ако се отвори много рязко и силно — това е напълно възможно — да не му откъсне главата. Ще издържиш ли, синко?
— Да, докато ти или Роланд не ми кажете да се отдръпна — отвърна хлапето.
— Ще почувстваш нещо в главата си — нещо като силно засмукване. Не е много приятно, да знаеш. — Старият манихеец направи кратка пауза и продължи: — Искаш да отворим портала два пъти.
— Да — рече Роланд. — Два.
Еди знаеше, че второто отваряне на вратата беше предназначено за Калвин Тауър, ала в момента изобщо не му пукаше за него. Собственикът на книжарничката не бе лишен от смелост, но бе прекалено алчен, инатлив и егоистичен — с други думи, перфектният жител на Ню Йорк от двайсети век. Това, което не излизаше от главата му, беше следното — последният човек, минал през тази врата, бе Сюз, и в момента, в който се отвореше, нейният мъж възнамеряваше да се хвърли презглава към неизвестното. Ако се открехнеше за втори път към онова малко градче в щата Мейн, където бяха избягали Калвин Тауър и приятелят му Арон Дипно, просто екстра и супер. А ако и останалите му спътници успееха да отидат там и съумееха да получат собствеността над онзи парцел с дивата роза, правейки всичко възможно, за да защитят Кулата — направо екстра и супер на квадрат. В момента най-важното за Еди беше Сузана и всичко друго беше на втори план. Дори и Кулата.
ШЕСТ
— Кого искаш да изпратиш при първото отваряне на вратата? — попита Хенчик.
Роланд се замисли над това, разсеяно прокарвайки ръка по горната лавица на шкафчето с книги, което Калвин Тауър бе настоял да вземат със себе си. Шкафчето, където беше книгата, разстроила до такава степен отец Калахан. Не му се искаше много да изпраща Еди, който, освен че беше твърде импулсивен, в момента бе заслепен от тревогите и любовта си към изчезналата си жена. Дали младият мъж щеше да му се подчини, ако Роланд му заповядаше да тръгне да издирва Дипно и Тауър? Едва ли. Което означаваше само едно.
— Очаквам отговора ти, Стрелецо — напомни му Хенчик.
— Първия път, когато се отвори, ще преминем двамата с Еди — отвърна Роланд. — Вратата сама ли ще се затвори?
— Да — потвърди опасенията му Хенчик. — Трябва да сте бързи като пепелянки, освен ако не искате да бъдете срязани на две. Тогава едната ви половина ще се гърчи тук, а другата — там, където е отишла тъмнокожата жена.
— Ще бъдем толкова бързи, колкото можем — заяви Роланд.
— Да, така ще бъде най-добре, сай — рече старият манихеец и зъбите му се показаха отново. Това беше усмивка (какво ли не ни казва? Дали наистина има нещо, което знае… или само си мисли, че знае?).
Чието значение Роланд съвсем скоро щеше да си изясни.
— На ваше място бих оставил револверите тук — посъветва ги беловласият манихеец. — Ако се опитате да ги пренесете през портала, може и да ги изгубите.
— Аз ще рискувам и ще задържа моя пистолет — обади се Джейк. — Така или иначе, той е дошъл от онзи свят, следователно не би трябвало да има проблеми. Ако пък стане нещо, ще си намеря друг. Все ще измисля някакъв начин.