Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Полираните до блясък дървени пръчки бяха извадени от друга каруца. Те бяха напъхани в металните скоби от долната страна на гравираните сандъци, наричани от тях „чеги“. Манихейците бяха носили тези сандъци като религиозни артефакти по улиците на средновековните градове и момчето предполагаше, че до известна степен те наистина бяха религиозни артефакти.
Започнаха да се изкачват по пътеката, която бе осеяна с панделки за коса, скъсани детски дрешки и играчки. Това беше стръвта, с която бяха примамили Вълците. Когато стигнаха до мястото, където Франк Тавъри си бе счупил крака, Джейк чу гласа на хубавата сестра на Франк — Франсин: „Помогни му, сай, моля аз.“ Така и бе направил. В резултат на което сега Бени беше мъртъв.
Момчето се огледа намръщено, после си помисли: „Вече си стрелец, трябваше да се справиш по-добре“ и се насили да погледне назад.
Ръката на отец Калахан се отпусна върху рамото му.
— Синко, добре ли си? — попита загрижено Калахан. — Ужасно си пребледнял.
— Нищо ми няма — отвърна момчето. В гърлото му се беше надигнала някаква буца, при това доста голяма, ала той съумя да я преглътне и повтори онова, което току-що беше казал, залъгвайки повече себе си, отколкото отец Калахан: — Всичко е наред, нищо ми няма.
Мъжът с белега на челото кимна и премести мешката си — (представляваше доста иронична гледка за човек, който уж не вярва, че ще се отправи на път) от лявото си рамо на дясното.
— И какво ще се случи, когато се качим до тази пещера? Разбира се, ако успеем да стигнем до нея.
Джейк поклати глава. Нямаше никаква представа.
ТРИ
Пътеката не беше толкова лоша, колкото очакваха. Отломките, които се бяха отчупили от скалистия склон и сега се търкаляха под краката им, затрудняваха движението на мъжете, понесли чегите, ала поне в едно отношение изкачването бе станало по-лесно от преди. От земния трус огромната канара, която преди блокираше пътя, се бе срутила и когато Еди погледна надолу, я видя разделена на две огромни парчета. Сърцевината и беше по-светла и това я караше да изглежда като най-голямото сварено яйце, което бе виждал през живота си.
Пещерата също беше на мястото си, само дето пред отвора и се беше натрупала истинска планина от дребни камъчета. Еди се присъедини към по-младите манихейци, помагайки им да разчистят входа. Когато привършиха, гледката на зейналата каменна паст поразхлаби малко възела, който бе стегнал сърцето на младия мъж, макар че безмълвието на пещерата (която не случайно носеше названието „Пещерата на гласовете“) му действаше обезпокоително. Предния път това място беше доста бъбриво — къде беше сега брат му Хенри, който не спираше да опява как хората на Балазар го убили и че това се случило изцяло по вина на Еди. Къде беше майка му, която винаги се съгласяваше с по-големия му брат (непоправим наркоман, но велик мислител) и нареждаше печално как чедото и умряло? Къде беше Маргарет Айзенхарт, за да се оплаче на Хенчик, нейния дядо, задето я дамгосал като блудница и я изоставил? Това място беше Пещерата на гласовете дълго преди да стане Пещерата на портала, ала ето че гласовете бяха замлъкнали. А и самият портал изглеждаше… безинтересен беше първата дума, която дойде наум на Еди. Втората бе незначителен. А някога тази пещера беше огласяна от гласовете от отвъдното; вратата пък беше обгърната от злокобна и мистериозна слава, след като прокълнатата кристална сфера — Черната тринайсетица — бе дошла в Кала чрез нея.