Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
„Сега обаче Тринайсетицата си отиде по същия начин през нея и порталът ми прилича на нищо и никаква стара врата, която не…“
Еди се опита да потисне тази мисъл, но не успя.
„… която не води наникъде.“
Той се обърна към Хенчик, засрамен от внезапно избликналите сълзи от очите му, ала неспособен да ги спре.
— Никаква магия не е останала тук — продума. Гласът му трепереше от отчаяние. — Зад тази шибана врата няма нищо друго освен застоял въздух и изпопадали камъни. Двамата с теб сме глупаци.
Манйхейците ахнаха при тези думи, ала в очите на белобрадия старец, които бяха вперени в младия мъж, сякаш проблеснаха весели пламъчета.
— Луис, Тони! — като че ли радостно извика той. — Донесете ми бранихейския чег!
Двама мускулести здравеняци с къси бради и сплетени на плитки коси пристъпиха напред. Между тях се поклащаше сандък от желязно дърво, който бе дълъг около метър и двайсет сантиметра и тежеше доста, съдейки по начина, по който го носеха мъжете. Те го стовариха точно пред Хенчик.
— Отвори го, Еди от Ню Йорк.
Тони и Луис изгледаха учудено младия мъж, а в погледите им се долавяше и известен страх. Еди забеляза, че по-възрастните манихейци го наблюдават с нескрито любопитство. Хрумна му, че сигурно ще му трябват няколко години, за да опознае всички странности на манихейците. Луис и Тони имаха още доста да учат, докато овладеят навиците на събратята си.
Хенчик кимна малко нетърпеливо, Еди се наведе и отвори сандъка. Фасулска работа. Нямаше никаква ключалка. Вътре се виждаше копринена кърпа. Белобрадият старец я разгъна като илюзионист и пред погледа на младия мъж се показа зидарски отвес, прикрепен към изящна сребърна верижка. Той заприлича на Еди на старомоден детски пумпал и изобщо не се оказа толкова голям, колкото бе очаквал. Беше дълъг около четирийсет сантиметра от заострения си връх до по-широката си горна част, изработен от някакво жълтеникаво дърво, което изглеждаше като промазано. Сребърната верижка бе увита около един щифт на върха на сандъка.
— Извади го — каза Хенчик и когато младият мъж хвърли въпросителен поглед към Роланд, космите около устата на стареца се раздвижиха, разкривайки два реда съвършено бели зъби, а устните му се извиха в цинична усмивка. — Защо гледаш към своя дин, сополанко? Магията на това място е изчезнала, ти самият го каза! Нали всичко знаеш! Та ти сигурно си на… чакай да помисля… на цели двайсет и пет години!
Манихейците, които бяха достатъчно близо, за да чуят шегата, се закикотиха — дори и тези от тях, които нямаха двайсет и пет години.
Вбесен от държанието на старото копеле, а също и от себе си, Еди се наведе и тъкмо щеше да вземе отвеса, когато Хенчик го възпря.
— Не пипай самия отвес, ако искаш да останеш цял. Хвани го за верижката, ако ме разбираш какво искам да кажа.
Младият мъж възнамеряваше да хване самия отвес — така и така вече се беше направил на пълен идиот пред тези хора и нямаше защо да не стигне докрай — ала щом забеляза погледа на Джейк, промени решението си. Вятърът духаше силно тук горе, отнемаше топлината на изпотеното му тяло и караше кожата му да настръхва. Той се пресегна, хвана сребърната верижка и внимателно я размота от щифта.
— Сега го вдигни — нареди Хенчик.
— Какво ще стане?
Беловласият старец кимна като че ли Еди най-накрая започваше да проявява зачатъци на здрав разум.
— Това си заслужава да се види. Вдигни го.
Младият мъж се подчини. Имайки предвид очевидните усилия, с които двамата здравеняци носеха сандъка, той бе изненадан от това колко лек се оказа отвесът всъщност. Беше като да държиш перце, прикрепено към дълга около метър и двайсет сантиметра верижка. Той преметна верижката през пръстите си и протегна напред ръка — изглеждаше като кукловод, който всеки момент ще накара марионетката си да заиграе.
Тъкмо се готвеше отново да попита Хенчик какво толкова би трябвало да се случи, ала преди да успее да отвори устата си, отвесът започна да се полюшва напред-назад, описвайки малка дъга.