Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Манихеецът пристъпи напред, докосна кристалната дръжка на Неоткритата врата и впери поглед в Стрелеца, Очите му горяха.
— Чуй ме за последно, Роланд от Гилеад.
— Слушам те внимателно.
— Аз съм Хенчик от манихейска Кра Редпат-а-Стърджис. Ние сме ясновидци и пътешественици. Нас ни носи вятърът на Ка. Искаш ли този вятър да понесе теб и твоите спътници?
— Да — там, където ни отнесе.
Беловласият манихеец преметна сребърната верижка на бранихейския отвес през дланта си и Стрелеца изведнъж почувства, че някаква сила изпълни пещерата. Беше слаба, ала нарастваше. По-скоро разцъфваше — като роза.
— Колко пъти искаш да отворим вратата?
Роланд вдигна дясната си ръка, на която бяха останали само два пръста.
— Два пъти. Или дваж, както казваме на езика на Елд.
— Два пъти или дваж, все едно и също е — рече Хенчик. — Комала-ком-две — издекламира той, повишавайки глас. — Хайде, манихейци! Ком-комала, присъединете вашата сила към моята сила! Дайте да изпълним обещанието си! Дайте да платим дълга си към тези стрелци! Помогнете ми да ги изпратим по техния път! Сега!
СЕДЕМ
Преди някой от тях да успее да се замисли над обстоятелството, че именно ка беше променила плановете им, ка наложи своята воля върху тях. В първия момент обаче им се стори, че нищо няма да се получи.
Манихейците, които Хенчик беше избрал за изпращачи — шестимата старци и Кантаб — се разположиха в полукръг около портала. Еди пое ръката на Кантаб и сключи пръстите си около неговите. Усещаше как магнитът с форма на раковина, който държеше манихеецът, се допира до кожата му и пречи на дланите им да се докоснат. Младият мъж долавяше вибрациите му и му се струваше, че предметът е жив. А може би беше точно така. Калахан улови дясната му ръка и я стисна здраво. От другата страна на вратата Роланд сграбчи пръстите на Хенчик, усещайки как верижката на бранихейския отвес се поклаща между пръстите му. Сега кръгът бе напълно затворен, с изключение на празното място точно пред портала. Джейк си пое дълбоко дъх, огледа се наоколо, видя как Ко е застанал до стената на пещерата на около три метра от Кантаб и кимна с глава.
„Ко, остани. Аз ще се върна“ — мислено обеща момчето на своя четириног приятел и пристъпи напред. Хвана дясната ръка на Калахан, поколеба се за секунда, след което стисна лявата длан на своя дин.
Внезапно бръмченето се появи отново. Бранихейският отвес започна да се движи — този път обаче не описваше дъга, а малка окръжност. Вратата изведнъж стана по-ярка и като че ли по-реална — Джейк можеше да се закълне в това. Очертанията на йероглифите, изписващи думата „НЕОТКРИТА“, станаха по-ясни, а розата, гравирана в кристалната дръжка, заблестя. Вратата обаче си оставаше затворена. (Концентрирай се, момче!) Това беше гласът на Хенчик — Джейк го чуваше толкова силно в главата си, че имаше чувството, че думите разтърсват мозъка му. Момчето наведе глава и се вгледа в топчестата дръжка. То видя розата — тя се открои пред очите му с кристална яснота. Представи си как хваща дръжката, върху която бе гравирана, и я завърта. Някога, немного отдавна, беше обсебен от вратите и другия свят (Средният свят) който — Джейк бе абсолютно сигурен в това — се простираше зад една от тях. Сега се почувства по същия начин. В съзнанието му изплуваха всички врати, които беше виждал през живота си — врати на спални, врати на бани, врати на кухни, врати на килери, врати на тоалетни, врати на мазета, врати на гардероби, врати на зали за боулинг, врати на кина, врати на ресторанти, врати с надписи „ВХОД ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА ЗАБРАНЕН“ и „САМО ЗА ПЕРСОНАЛА“ — и си представи как ги отваря всичките едновременно.
„Отвори се!“ — мислено заповяда на вратата Джейк, чувствайки се като Али Баба от знаменитата приказка от „Хиляда и една нощ“, което си бе направо абсурдно. „Сезам, отвори се! Отвори се за мен!“
Дълбоко от търбуха на пещерата гласовете отново се надигнаха. В следващия момент се чу някакъв остър, раздиращ звук, последван от глух удар, сякаш нещо огромно се беше сгромолясало. Каменистият под потрепери под краката им, като че ли се бе прекършил още един от Лъчите. Джейк изобщо не обръщаше внимание на това. Усещането за присъствието на някаква жива сила в пещерата беше станало изключително силно — момчето можеше да долови как щипе кожата му, вибрира в носа и очите му и кара косъмчетата по тила му да настръхват. Вратата обаче си оставаше затворена. Той стисна още по-силно дланите на Роланд и отец Калахан, концентрирайки се над врати на пожарни, врати на полицейски участъци, вратата на директорския кабинет в училището „Пайпър“, дори се сети за научнофантастичния роман на Робърт Хайнлайн „Врата към лятото“, който беше чел някога. Мирисът на пещерата — на хилядолетен прах, плъзнала навсякъде плесен и древни кости — изведнъж стана много по-натрапчив. Джейк внезапно почувства ярък, мощен прилив на сигурност — Сега, ей сега ще стане, знам, че ще стане точно така — ала вратата продължаваше да си стои затворена. Вече подушваше и нещо друго — не пещерата, а металния привкус на своята пот, която се стичаше по лицето му.