Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Хенчик, нищо не става. Не мисля, че…
— Не бързай толкова, Джейк от Ню Йорк — рече беловласият старец. — Недей да мислиш, че трябва да свършиш всичко сам, момко. Представи си нещо между теб и вратата… нещо като кука… или бодил… — докато говореше, Хенчик кимна към застаналите наблизо мъже от манихейците, които се бяха подредили един зад друг пред пещерата. — Хедрон, ела насам. Тони, хвани здраво раменете на Хедрон. Луис, хвани се за раменете на Тони. И така — до края на редицата. Бързо!
Подкреплението се размърда, докато хората изпълняваха заръката на предводителя си. Ко излая подозрително.
— Концентрирай се, момче! Представи си тази кука и се концентрирай върху нея! Тя е между теб и вратата! Почувствай я!
Джейк се пресегна напред със съзнанието си, докато във въображението му разцъфваха плашещо ярки картини, засенчващи дори най-ясните му сънища. Той видя участъка от Пето Авеню между Четирийсет и осма и Шейсета („онези дванайсет пресечки, където изчезва коледната ми премия всеки януари“, както обичаше да мърмори баща му). Момчето видя как всички врати от двете страни на улицата внезапно се отварят едновременно — „Фенди“! „Тифани“! „Бергдорф Гудман“! „Картие“! „Дабълдей Букс“! Хотел „Холандско вино“! Видя един безкраен коридор, покрит с кафяв линолеум, и разбра, че се намира в Пентагона. Видя вратите — най-малко хиляда от тях — видя ги как се отварят едновременно и предизвикват истински ураган.
Въпреки това вратата пред него — единствената, която имаше някакво значение — си оставаше затворена.
Да, но…
Тя потракваше в рамката си. Джейк чуваше това.
— Давай, хлапе! — извика Еди. Думите едва се процеждаха между здраво стиснатите му зъби. — Ако не можеш да я отвориш, срути шибания портал!
— Помогнете ми! — извика момчето. — Помогнете ми, дявол да го вземе! Всички вие!
Силата в пещерата като че ли се удвои. Непоносимото бръмчене сякаш се бе пренесло директно в мозъка му и сега целият му череп вибрираше. Зъбите му тракаха като кастанети. Капки пот се стичаха в очите му, замъглявайки зрението му. Той видя двама от Хенчиковци да кимат към някой зад него — Хедрон. Зад Хедрон стоеше Тони, а зад него — всички останали. Редицата им се изнизваше от пещерата и продължаваше десетина метра надолу по пътеката.
— Приготви се, момко! — каза Хенчик.
Ръката на Хедрон се плъзна под ризата на Джейк и го сграбчи за колана на дънките му. Момчето имаше чувството, че по-скоро го бутат, вместо да го дърпат. Нещо в главата му се стрелна, напред и за миг той съзря как всички врати в хиляди, десетки хиляди светове се отварят едновременно, създавайки такова все-помитащо течение, което можеше да издуха слънцето.
И тогава изведнъж устремът му беше спрян. Имаше нещо… нещо точно пред вратата…
Куката! Това е куката!
Той се наниза на нея, като че ли съзнанието и жизнената му сила бяха някаква своеобразна примка. В същото време усети как Хедрон и останалите го дръпват рязко назад. Болката бе мигновена, пронизваща, заплашваща да го разкъса. После се появи чувството, че изтръгват вътрешностите му и го изцеждат до последната капка кръв. Беше отвратително — сякаш някой бе намотал червата му около куката и сега ги дърпаше с всички сили. И както преди противното бръмчене не спираше да вибрира в ушите му, отеквайки в дълбините на черепа му.
Опита се да извика: „Не! Стига! Не мога повече! Не издържам!“ — ала не можа. Пробва да изкрещи и чу писъка единствено в главата си. Господи, беше приклещен здраво. Нанизан на куката, разкъсан на две.
Едно същество обаче все пак чу неговия вик. Надавайки яростен лай, Ко се стрелна напред и в същия момент Неоткритата врата рязко се отвори, описвайки светкавична дъга на милиметри от носа на Джейк.
— Съзрете това! — извика Хенчик, а гласът му балансираше на ръба на потреса и екзалтацията. — Съзрете как вратата се отваря! Отвъдното-сам каммен! Кан-тах, кан-кавар кам-мен! Отвъдното-кан-тах!
Останалите отвърнаха в хор на виковете му, ала в следващия миг Джейк Чеймбърс се откъсна от ръката на Роланд, който стоеше вдясно от него, и полетя към зейналия отвор. При това не беше сам. Заедно с него се понесе отец Калахан.