Магическо кралство за продан. Продадено

Но когато тази сутрин Бен го повика и му каза — не го попита, а направо му каза — да продаде полици и ценни книжа в размер на близо един милион долара и то в близките десет дни, Ед си помисли, че се е побъркал. Направо избухна на телефона. Та подобна продажба бе чиста лудост! Полици и ценни книжа можеха да се ликвидират само при фалит, защото преждевременното им изтегляне бе свързано с огромни щети. Акциите щели да се продадат на пазарната им цена, която винаги бе по-ниска. При всички случаи Бен щеше да загуби. Дори и с приспадането на данъците при подобно безразсъдно действие нямало да се компенсират щетите. Какво, за бога, налагаше подобна стъпка? Защо изведнаж са му притрябвали един милион долара в брой?

Търпеливо, макар и донякъде уклончиво, Бен обясни, че е решил да извърши покупка по една обява, която изисква своевременно плащане. Тонът му издаваше, че няма намерение да обяснява що за покупка е това. Ед се колебаеше. Дали Бен не е изпаднал в беда? Бен го увери, че не е. Взел е това решение напълно обмислено и ще бъде много благодарен, ако Ед му помогне да си осигури необходимия капитал.

Нямаше какво повече да се обсъжда. Ед Самюълсън трябваше да се съгласи да направи каквото трябва. Бен затвори телефона.

Още по-зле се развиха нещата в адвокатската кантора. Първо повика Майлс. Щом приятелят му се настани с кафе в ръка, Бен му съобщи решението си да отсъства за дълго от фирмата. Майлс едва не си изпусна кафето.

— Да отсъстваш за дълго ли? За какво, по дяволите, говориш, Док? Тази адвокатска кантора е целия ти живот! Адвокатската практика е целия ти живот — откакто Ани почина!

— Тъкмо в това е и работата, Майлс. Може би имам нужда за известно време да се откъсна от всичко — да погледна на нещата по нов начин — Бен сви рамене. — Ти самият непрекъснато си ми казвал, че трябва да излизам повече, да вкуся живота извън кабинета и апартамента си.

— Да, така е, но не разбирам… Почакай малко, за какво отсъствие говориш? Колко време възнамеряваш да отсъстваш? Няколко седмици? Месец?

— Година. Майлс зяпна.

— Най-малко — добави Бен. — А може и повече.

— Година ли? Цяла една божа година? И то най-малко? — Майлс целият почервеня от гняв. — Това не е отпуска, Док — това е напускане! Как според теб ще водим делата, докато отсъстваш? Какво ще стане с нашите клиенти? Сигурно не очакваш, че ще седят и чакат, докато се върнеш! Ще си вземат партакешите и ще се обърнат към друга фирма! Ами какво ще стане с делата, които си насрочил? Със случаите, които са в ход? За бога, не можеш просто така…

— Успокой се за момент, а? — прекъсна го Бен.

— Аз не се спасявам и не оставям нещата на произвола на съдбата. Премислил съм всичко. Ще уведомя клиентите лично. Случаите, които са в ход, ще бъдат уредени или пренасочени. Ако някой е недоволен, ще го препратя към друга фирма. Мисля, че повечето ще останат при теб.

Майлс наведе едрото си тяло напред.

— Док, хайде да говорим открито. Може би по начало си прав. Може би ще успееш да дадеш компенсация на повечето си клиенти. Те може би ще се примирят с твоето отсъствие от фирмата. Но цяла година? А дори и по-дълго? Те ще се отдръпнат, Док. Ами съдебната ти практика? Там никой не може да те замести. Тези клиенти са изгубени със сигурност.