Магическо кралство за продан. Продадено

— Самоличността на купувача също ли се пази в тайна, господин Мийкс?

— Да.

— А каква е преди всичко причината Да се предлага една подобна продажба?

— И тя е тайна, господин Холидей.

— Откъде накъде някой ще продава нещо толкова очарователно като това фантазно кралство, господин Мийкс? Сам си задавам този въпрос. Питам се, дали в края на краищата не купувам реликва от Бруклинския мост. Откъде мога да съм сигурен, че вашият продавач има законното право да продава Ландовър?

Мийкс се усмихна и се опита да го успокои.

— Всичко е проверено преди да се даде обявата. Аз самият съм направил нужната справка.

Бен кимна.

— Значи всичко опира до вашата честна дума, така ли?

Мийкс седна отново.

— Не господин Холидей. Всичко опира до световната репутация на „Роузънс“ като търговска фирма, която винаги е доставяла точно обещаното според нейните каталози и реклами. Всичко опира до условията на договора, който фирмата предлага на купувача при специални предложения като настоящето — договорът предлага възстановяване на цялата покупателна стойност, с приспадане на малка сума за разходите, ако покупката не се окаже задоволителна. Нещата опират до стила на нашата работа.

— Мога ли да видя копие от този договор? Мийкс потърка брадичка с ръкавицата си и поглади бръчките на лицето си.

— Господин Холидей, бих искал да се върнем малко назад в нашия разговор, и ако ми позволите аз да установя дали удовлетворявате някои условия, свързани с предлаганата продажба. Вие сте тук, за да решите дали искате да купите Ландовър или не. Но другата цел на срещата ни е аз да реша дали сте подходящият купувач. Имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса?

Бен поклати глава.

— Не, но ако имам нещо против, ще ви кажа.

Мийкс се усмихна като Червения котарак1 и кимна разбиращо.

През следващите трийсет минути задава въпроси. Задаваше ги както умел адвокат задава въпроси на свидетел при предварително следствие — с такт, смелост и целенасоченост. Мийкс знаеше какво му трябва и опипваше почвата с опитната ръка на хирург. Бен Холидей бе виждал много съдебни следователи през своята дългогодишна практика, някои от тях много по-добри от него самия. Ала никога не бе попадал на някой толкова добър като Мийкс.

Накрая Мийкс бе узнал доста много неща. Бен е завършил преди петнайсет години Чикагския юридически факултет, започнал веднага да се занимава с адвокатска практика към едни от най-големите кантори, подир пет години основал собствена кантора заедно с Майлс, като се профилирал в уреждане на спорове. Спечелил някои съдебни процеси на национално ниво и постигнал помирение в десетки други. Бе уважаван от колегите си адвокати като един от най-добрите в специалността. Бил е президент на Чикагската адвокатска асоциация и председател на редица комитети на щатската адвокатура в Илинойс. Говореше се, че ще го предложат за президент на Американската съдебна асоциация.