Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Това си е твоят живот, Док. Не мога да ти казвам как да го живееш. Никога не съм можел — той се овладя. — Няма ли поне да си оставиш няколко дни да премислиш всичко отново? Не искам много от теб, нали?
Бен уморено се усмихна.
— Вече съм го премислял стотици пъти. Достатъчно. Няма какво повече да се мисли.
Майлс поклати глава.
— Това може да го каже и слепец, нали?
— Сега ще известя останалите. Ще ти бъда много благодарен, ако не споделяш онова, което знаеш.
— Разбира се. Защо не? Защо трябва и другите да узнаят, че светилото на фирмата се е побъркало? — той отправи към Бен един последен поглед, сви рамене и се отправи към вратата на кабинета. — Ти си се побъркал, Док.
Бен го изпроводи.
— Да, и ще ми липсваш, Майлс.
После повика персонала и го извести, че възнамерява да отсъства за дълго от фирмата. Каза им, че има нужда да се откъсне от сегашния си живот, от града, от практиката, от всичко познато. Заяви, че заминава след няколко седмици и ще отсъства повече от година. Настъпи смаяно смълчаване, последвано от взрив от въпроси. Той на всички отговори търпеливо. След това се отправи към къщи.
Пред никого не спомена за Ландовър. Майлс също.
Минаха около три седмици, докато уреди всичко. Повечето време прекара в уреждане на адвокатските си ангажименти — да се среща с клиенти, да отметне назначенията си в съда, да прехвърли делата. Уреждането вървеше трудно. Служителите приеха решението му стоически, но в погледите и думите им прозираше явно недоволство. Имаха усещането, че ги напуска и изоставя завинаги. В интерес на истината и той се чувстваше някак раздвоен. От една страна, освобождаването От ангажиментите към фирмата и професията му даваше едно ново усещане за свобода и спокойствие. Имаше чувството, че е избягал от някакъв капан — сякаш започваше живота си отначало с надеждата да открие нещата, които е пропуснал първия път. От друга страна изпитваше неизбежните пристъпи на несигурност и угризения, че изоставя онова, което е градил през по-голямата част от зрелия си живот. Имаше чувството, че напуска всякаква сигурност и се впуска в пълна неизвестност, както бе винаги, когато човек предприемаше някакво пътешествие.
Но нали винаги можеше да се върне, ако пожелае, напомняше си той. Не тръгваше завинаги — поне засега.
Тъй че той продължаваше да върши неотложните си дела и се стараеше да не мисли за чувствата, които го раздвояваха, ала колкото повече се стараеше да не мисли за тях, толкова повече го правеше, докато накрая се примири и ги прие за неизбежни. Остави ги да бушуват в него, остави съмненията и несигурността да го обсебват и установи, че все някак намира сили да ги понася. Беше взел своето решение и сега откриваше, че може да живее с него.
Изминаха три седмици и той успя да предаде цялата работа във фирмата. Бе освободен от професионални задължения, свободен да поеме по каквито си иска други пътища. В случая избраният път го водеше към митическото кралство Ландовър. Истината бе известна само на Майлс, а той не говореше за това. Нито с него, нито с някой друг. Майлс явно бе изпаднал в паника. Сигурен беше, че Бен е полудял.
— Ще дойде момент, Док, и ако не се лъжа, не след дълго, замъгленото ти съзнание ще се проясни и ти ще разбереш, макар и късно, че си направил огромна грешка. Когато стане това, ще се върнеш крадешком във фирмата, чувствайки се малко гузен и много по-беден и аз ще имам удоволствието да ти повторя поне десет пъти „нали ти казвах“. Хайде това твое старческо изглупяване да си остане между нас. Няма защо да занимаваме цялата фирма.
Това бе последният коментар, който Майлс направи относно неговото решение да купи Ландовър. Направи го същия ден, когато Бен обяви пред съдружниците и персонала своето решение да напусне за известно време фирмата. Оттогава разговорите му с Бен се придържаха стриктно към деловите проблеми. След три седмици той не бе изрекъл пред приятеля си нито дума повече за Ландовър. Задоволи се с многозначителни погледи и снизходителни обноски на психиатър, който се опитва да вдъхне малко разум на кръгъл идиот.
Бен се опитваше да не обръща внимание на това поведение, но търпението му се изчерпваше. Дните минаваха и той искаше да съкрати очакването. Ед Самюълсън се обади и каза, че акциите и ценните книжа са ликвидирани и парите му са готови за вложение — ако Бен е сигурен, че иска да го стори без по-нататъшни консултации. Бен потвърди, като не обърна внимание на скритото предложение и преведе сумата за покупката на Ландовър на Мийкс в Ню Йорк. Той се уговори със Самюълсън да се грижи за финансовите му дела за неограничен период от време, като го снабди с необходимите пълномощия. Финансистът ги прие с поглед, поразително напомнящ погледа, който Майлс бе усвоил напоследък. Търпението на Бен почти се изчерпи. Той си плати наема за апартамента за дванайсет месеца напред и уреди чекове за поддържане и застраховка. Поръча на Джордж да го наглежда и Джордж искрено му пожела добър път и приятно прекарване там, където отива. Бен реши, че Джордж е единственият, който го разбира. Актуализира завещанието си, прекрати абонаментите за списания и вестници, обади се в спортния клуб да предупреди, че няма да го посещава известно време, но не прекратява вноските, наложи запор на пощата си за следващия месец и остави ключа от касата си на Ед Самюълсън.