Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Стаята потъна в тишина. Бен седеше пред стария Мийкс и мислеше за превратностите на живота, които го бяха довели до този миг. Той не бе търпял големи загуби в живота, освен Ани. Бе успявал да се възползва по най-добрия начин от възможностите, които му се предоставят. И ето че сега му се предоставяше възможност, по-голяма от всичко познато, а той нямаше какво да губи, след като вече бе загубил Ани.
И все пак продължаваше да се колебае.
— Мога ли да видя копие от този договор, господин Мийкс?
Старецът протегна ръка към средното чекмедже, измъкна оттам един документ в три екземпляра и го подаде през бюрото на Бен. Той взе договора и се зачете в него. Съвсем точно отговаряше на обещаното. Можеше да се сдобие с престола на Ландовър срещу цената от един милион долара. Дословно се повтаряше обявлението от каталога, придружено от съответните гаранции. Според последния параграф купувачът имаше правото да си върне цялата стойност на покупката с удръжка само на предварителните разходи, в случай че в рамките на десет дни след пристигането си в Ландовър реши да се откаже и да се оттегли от кралството. Как се процедира при такова оттегляне, щеше да му бъде разкрито в момента на покупката.
Бен задържа поглед на последните редове. Купувачът се лишаваше от цялата стойност на покупката, ако той или тя се завърне след изтичането на пробния десетдневен срок или ако той или тя реши да напусне Ландовър по каквато и да било причина по време на първата година на управлението.
— Що за условие е това, последното? — обърна се той към Мийкс. — Защо да не мога да ида на посещение у дома?
Мийкс се усмихна доста пресилено.
— Клиентът трябва да си дава сметка каква отговорност представлява заемането на престола. Човек, който не е готов да „удържи“, дето се казва, поне една година, не е достоен за такава работа. Договорът трябва да гарантира, че той няма да тръгне да се скита и да изостави управленческите си задължения поне през първата година.
Бен се намръщи.
— Вече започвам да разбирам какво се изисква от вашия клиент — той остави договора на бюрото, като леко го докосваше с ръка. — Но все още съм донякъде скептичен относно цялото това предложение. Ще бъда откровен с вас. Струва ми се малко нереално. Какво трябва да е това митическо царство с вълшебни същества, което никой нито е виждал, нито чувал? Какво ще е това място, където никой нито е бил, нито е минал покрай него? Значи — аз давам на „Роузънс“ един милион долара — и готово — мое е.
Мийкс нищо не отвърна. Старческото му сбръчкано лице беше безизразно.
— Къде е това царство? Да не би да е в Северна Америка? — настояваше да чуе Бен.
Мийкс не отвръщаше нищо.
— Нужен ли ми е паспорт за там? Или имунизация срещу тамошните болести?
Мийкс бавно поклати глава.
— Няма да ви бъде нужен нито паспорт, нито имунизация. Ще ви трябва само кураж, господин Холидей.
Бен леко се изчерви.
— Имам чувството, че малко здрав разум също няма да ми бъде излишен, господин Мийкс.
— Покупка като тази, която се каните да направите, най-малко от всичко изисква здрав разум, господин Холидей. Ако ставаше дума за здрав разум, разговорът между нас щеше да бъде излишен, не е ли така — старецът хладно се усмихна. — Нека бъдем искрени, щом предлагате. Вие търсите нещо, неприсъщо на познатия ви свят. Уморен сте от този живот и от неговите уловки. Ако не беше така, нямаше да бъдете тук. Аз от своя страна съм специалист по ексцентричните предложения — те са причудливи, предназначени за много тесен кръг от хора, особено трудни за продажба. Не бих рискувал своята репутация, за да продам нещо със съмнителни качества. В противен случай едва ли бих се задържал в този бизнес. Не ви подвеждам, а струва ми се, че и вие не ме заблуждавате. И въпреки това има някои неща, които и двамата ще трябва да приемем на вяра. Аз трябва да приема, че вие можете да управлявате Ландовър само въз основа на впечатленията си от краткия ни разговор, без да ви познавам като човек. Вие от своя страна ще трябва да приемете онова, което ви говоря за Ландовър, също до голяма степен на вяра, защото няма надежден начин да се демонстрира. Трябва сам да го видите, господин Холидей. Да отидете и лично да го опознаете.
— При това за десет дни, така ли, господин Мийкс?
— Десет дни са достатъчни, господин Холидей, повярвайте ми. Ако се разколебаете, просто използвайте начина, който ще ви бъде показан, за да се върнете.
— Това означава ли, че сте готов да ми го продадете? — попита Бен.
Мийкс кимна.
— Да. Струва ми се, че притежавате необходимите качества. Вие какво ще кажете, господин Холидей?