Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Бен сведе поглед към договора.
— Трябва да помисля. Мийкс сухо се изсмя.
— Обичайната предпазливост на юриста. Мога да ви предоставя двайсет и четири часа преди да се насоча към следващия кандидат, господин Холидей. Следващата ми среща е насрочена за утре в един часа следобяд. Ако решите да обмисляте по-дълго, нищо не мога да ви обещая.
Бен кимна.
— Двайсет и четири часа са напълно достатъчни. Той протегна ръка към договора, но Мийкс тутакси го издърпа.
— В моята практика не се допуска изнасянето на копия от договорите преди да бъдат подписани. Вие, разбира се, утре ще можете отново да го разгледате на спокойствие, ако се решите да купите магическото кралство.
Бен се изправи, Мийкс също — висок и прегърбен.
— Вие трябва да направите тази покупка, господин Холидей — прошепна старецът окуражително. — Според мен точно вие сте човекът за тази работа.
Бен хапеше устни.
— Може би.
— Ако се решите, договорът ще бъде на ваше разположение при секретарката. Ще разполагате с трийсет дни, за да уредите сметката. Щом получа цялата сума, ще ви дам инструкции за пътуването до Ландовър и заемането на престола.
Той изпрати Бен до вратата на офиса и я отвори.
— Няма да съжалявате, ако направите покупката, господин Холидей.
И вратата се затвори зад Бен, който остана сам.
Върна се обратно до Уолдърф сред обедната тълпа от хора, нахрани се без да бърза и се оттегли на един фотьойл във фоайето. С жълто тефтерче и писалка в ръка започна да си води бележки относно разговора си с Мийкс. Имаше още някои неща, които продължаваха да го тревожат, не на последно място — самият Мийкс. Имаше нещо особено в този старец — нещо, което убягваше от пръв поглед. Той притежаваше нюх на опитен следовател — хищен и изострен. Беше любезен на вид, но дълбоко потаен. Откъслечните разговори, които дочу в приемната, и израженията на секретарките подсказваха на Бен, че Мийкс е труден човек за работа.
Ала не беше само това. Бен все не успяваше да определи точно какво е.
Съществуваше и допълнителен проблем. Бен не беше узнал нищо особено за Ландовър. Нямаше нито изгледи, нито проспекти, нито брошури — нищо. Необяснимо как, Мийкс се беше измъкнал. Трябвало да се види на място. Трябвало да се приеме покупката на доверие. Бен направи гримаса. Ако ролите бяха сменени и Мийкс бе купувачът, старецът в никакъв случай нямаше да приеме думите му на доверие.
От разговора не беше разбрал нищо повече за Ландовър от онова, което вече знаеше. Не бе узнал нито къде се намира, нито какво представлява — нищо, освен казаното в обявата.
Избягай в мечтите си…
Може би.
А може би в кошмарите.
Единствената гаранция бе възможността да се откаже от покупката, ако се върне в срок от десет дни. Това бе честно условие. Щеше да загуби само петдесет хиляди долара за разходи — това не беше малка загуба, но все пак бе поносима. Можеше да си позволи едно пътешествие до това царство на вълшебни създания, дракони, красиви девойки и какво ли не и ако установи, че е някаква фалшификация, да се върне отново и да си получи парите.
При пълна гаранция.
Той бързо си отбеляза нещо в бележника и внезапно вдигна поглед към празното фоайе.
Истината бе, че всичко това нямаше никакво значение. Истината бе, че е готов да направи покупката при всички условия.
И в това бе същината на проблема. Тъкмо това най-много го тревожеше. Беше готов да хвърли един милион долара за някаква си мечта, защото животът му бе стигнал до там, че нищо, което представляваше или притежаваше, нямаше никакво значение за него. Всичко друго бе за предпочитане — дори и нещо толкова безумно като тази фантазия за някакъв Ландовър с игуани и Холивудски измислици. Майлс би казал, че дори самото допускане на мисълта за подобна смехотворна покупка е основание да се обърне към психиатър — към някой сериозен специалист. И щеше да е прав.
Защо тогава всичко това му бе все едно? Защо тогава бе готов да направи тази покупка въпреки всичко?
Той опъна слабото си тяло в мекото кресло. Защото така, отговори си сам. Защото искам да преживея нещо, за което другите само биха мечтали. Защото не зная дали мога и искам да разбера този свят. Защото това е първото истинско предизвикателство, на което съм се натъквал, откакто загубих Ани, а без такова предизвикателство, без нещо, което да ме измъкне от блатото на това съществуване…
Той си пое дълбоко дъх преди да довърши мисълта си. Защото животът е низ от възможности, каза си той, и колкото по-голяма е една възможност, толкова по-голямо би било удовлетворението, ако успея.
А той щеше да успее. Знаеше това.