Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Е, можем да си позволим да загубим някой и друг клиент, щом се налага.
— Та нали в това е цялата работа! Не се налага.
— Ами ако умра Майлс? Ако се случи да умра довечера ей-така. Веднъж и завинаги. Какво ще правиш тогава? Ще бъдеш изправен пред същия проблем. Как ще го решиш?
— Не е същото, по дяволите, и ти много добре знаеш това! Сравнението е противно! — Майлс се изправи на крака и рязко се наведе напред с ръце върху бюрото. — За бога, не разбирам какво ти става, Док. Нищо не мога да разбера. Винаги е можело да се разчита на теб. Наистина си бил малко необичаен в съда — но винаги спокоен, овладян. И наистина си великолепен адвокат. Ако можех да имам поне наполовина твоя талант…
— Майлс, ще ме оставиш ли да си кажа думата…?
Здравенякът само тръсна глава.
— Цяла една година да скиташ насам-натам? Ей така? Първо заминава за Ню Йорк без никакво обяснение, да търси кой знае какво. Тръгва на деня, без дори да поговори с мен, без нито дума, откак седяхме тук и говорихме за онази щурава обява в каталога, как се наричаше, на Рос или на Розенберг или кой знае как, а ето че тръгва отново просто ей-така…
Той внезапно млъкна, сякаш думите заседнаха в гърлото му. Лицето му се вкамени от смайване. Беше разбрал.
— О, господи! — тихо прошепна той. Главата му бавно се килна от едната на другата страна. — О, господи! Сигурно е онази проклета фантастична страна, така ли е?
Бен не отвърна веднага. Колебаеше се дали трябва да му каже. Беше възнамерявал да запази Ландовър в тайна. Не искаше да говори за него на никого.
— Майлс, ще седнеш ли за малко? — предложи накрая той.
— Да седна ли? Как очакваш от мене да седна след…?
— Седни, за бога, Майлс! — прекъсна Бен приятеля си.
Майлс млъкна, без да помръдне в първия момент, после бавно се отпусна на стола си. Изразът на удивление оставаше на руменото му лице.
Сега Бен на свой ред се наведе напред. Лицето му беше сериозно.
— От дълги години сме заедно, Майлс, като партньори и приятели. Знаем много един за друг и повечето — от съвместен опит. Но е невъзможно да знаем всичко. Няма двама души на земята, които и в най-добрия случай да са узнали всичко един за друг. Затова и някои от нещата, които вършим, винаги си остават загадка за останалите.
Той вдигна глава.
— Помниш ли, когато ме предупреждаваше да се отказвам от някои случаи, защото бяха съмнителни? Помниш ли, Майлс? Откажи се от този, казваше ми ти. Тук има нещо мътно. Ще загубиш. Понякога обаче аз не се отказвах. Понякога се заемах със случая и искам да ти кажа, че го правех, защото така ми харесваше. Но дори и да не беше съгласен и да не ме разбираше, ти приемаше моето решение. Доверяваше ми се и ме оставяше да опитам, така ли е?
Той замълча.
— Е, точно това те моля да направиш и сега. Няма нито да ме разбереш, нито да бъдеш съгласен. Затова просто си спести аргументите и ми се довери.
Майлс наведе поглед към бюрото и пак го вдигна.
— Док, в този случай става дума за милион долара!
Бен бавно поклати глава.
— Не, става дума за спасението на моя живот, Майлс. Става дума за нещо, което не се измерва в пари.
— Но това е… лудост! — Майлс така се вкопчи в бюрото, та чак кокалчетата му побеляха. — Това е пълна безотговорност! Направо е глупост, дявол да го вземе!
— Аз не мисля така.
— Не мислиш ли? Да си зарежеш професионалните ангажименти, любимата работа! Да тръгнеш да живееш в дворец и да се биеш с дракони — ако приемем, че има такива, а не се оставяш просто да те ограбят! Никакви телевизори, никакви борсови спекулации, нито състезания, нито студена бира, нито прдклетото електричество и вътрешни тоалетни — нищо? Ще напуснеш дома и приятелите си и… бог да те пази, Док!
— Погледни на това като на едно по-дълго пътешествие сред, природата — когато човек решава да се откъсне от всичко.
— Прекрасно! Пътешествие сред природата, което струва един милион долара!
— Решението ми е взето, Майлс.
— Да тръгнеш към някаква си забравена от бога…
— Решението ми е взето!
И двамата се стреснаха от резкия му тон. Загледаха се един в друг, чувствайки как се отдалечават, сякаш бездна бе зейнала помежду им. Майлс също стана. Бен постави ръка на рамото му и го притисна.
— Ако не направя нещо, Майлс, ще загина — прошепна той. — Може да е след месеци или дори след година, но накрая ще рухна и с мене ще бъде свършено. Не искам да го допусна.
Приятелят му го погледна безмълвно, въздъхна и кимна.