Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Човекът от Вейл кимна и се усмихна лека — Чувал бях за Съвета на друидите, за целта и дейността му. Цялата древна история след Съвета е изчезнала. Отдавна. Чувал бях за Първата война на расите, само че в по-различен вариант от твоя. Убеден съм, че ще ме обвиниш в предубеденост, но според мен войната е била жесток урок за Човека.
Аланон зачака търпеливо и не каза нищо, когато Ший млъкна и се замисли за това, което знаеше за миналото, преди да продължи.
— Знам, че оцелелите от расата ни са избягали на юг след края на войната и оттогава живеят там, градят отново разрушените си домове и градове, мъчат се да създават живот, а не да го унищожават. Според теб всичко това се дължи на страх. Но аз съм убеден, че това е бил и продължава да бъде най-добрият начин на живот. Централните правителства винаги са били най-голямата опасност за човечеството. Сега такива правителства няма. Новият начин на управление са малките общности. По-добре е някои неща да бъдат изоставени и забравени.
Високият мъж се изсмя, едно гърлено, невесело изкискване, което накара Ший да се почувства като глупак.
— Толкова малко знаеш, макар че в това, което казваш, има известна доза истина. Общоизвестните истини, млади ми приятелю, са нежеланите деца на умуването над отминали събития. Е, добре, не смятам да спорим с теб сега за хубавите страни на социалната реформа, а още по-малко за активната политическа дейност. Това ще направим друг път. Кажи ми какво знаеш за творението Брона. Може би… не, чакай малко. Някой идва.
Едва изрече тези думи и набитата фигура на Флик се появи иззад ъгъла на хана. Като видя Аланон, човекът от Вейл спря рязко и застана нерешително, докато Ший не му махна с ръка. Той се доближи бавно и остана прав, втренчен в мрачното лице на големия мъж, който бавно разтегна устните си в усмивка, с познатото загадъчно извиване на ъгълчетата на устата.
— Чудех се къде ли сте отишли — започна Флик, говорейки на брат си — и нямах намерение да ви прекъсвам…
— Никого не прекъсваш — бързо отвърна Ший. Но Аланон като че ли не беше на същото мнение.
— Този разговор беше предназначен само за теб — каза той грубо. — Ако брат ти предпочете да остане, той ще реши съдбата си за дните, които ни предстоят. Твърдо настоявам да не остава и да не чува останалото. Просто да забрави, че изобщо сме говорили. И все пак, изборът е негов.
Братята се спогледаха. Не можеха да повярват, че високият мъж говори сериозно. Но мрачното му лице показваше, че не се шегува. За момент и двамата се поколебаха. Нямаха желание да казват каквото и да било. После Флик проговори.
— Нямам представа за какво си говорите, но Ший и аз сме братя и това, което се случва на единия, трябва да се случва и на другия. Ако той изпадне в някаква беда, аз трябва да бъда до него. А изборът естествено е мой, убеден съм в това.
Ший се изуми. Никога досега не беше виждал Флик толкова категоричен. Почувства се горд от брат си, погледна го и се усмихна с благодарност. Флик му смигна и седна, без да гледа Аланон. Високият странник поглади малката си тъмна брада със сухата си ръка и най-неочаквано се усмихна.
— Естествено, че изборът е твой, и ти на думи доказа, че си истински брат. Но думите са едно, а делата съвсем друго. Нищо чудно в бъдеще да съжалиш за избора си…
Млъкна и потъна в мисли. Известно време не откъсна поглед от наведената глава на Флик. После се обърна към Ший.
— Е, не мога да започна отново разказа си само заради брат ти. Ще трябва да ни следва доколкото може. А сега ми кажи какво знаеш за Брона.
Ший се замисли, после сви рамене.
— Наистина не знам много нещо за него. Един мит, както ти каза, въображаем водач на бунта в Първата война на расите. Предполагало се, че е друид, който напуснал Съвета и използвал злата си сила, за да властва над умовете на последователите си. Никога не бил виждан, никога не бил залавян, нито е бил убит в последната битка. Той никога не е съществувал. Поне така пише в историята.
— Е да, в историята е точно така, прав си — промърмори Аланон. — Какво знаеш за него във връзка с Втората война на расите?
Ший се усмихна на въпроса:
— Ами според легендата той бил централната фигура и в тази война, но отново се оказало, че е мит. Смятало се, че той е човекът, който организирал армиите на човешката раса в първата война, но във втората бил наречен Господар на магиите — злият двойник на друида Бремен. Доколкото си спомням Бремен трябвало да го убие във Втората война. Но всичко това са измислици.
Флик бързо кимна с глава, за да изрази съгласието си. Но Аланон мълчеше. Ший чакаше някакво потвърждение, явно озадачен от посоката на разговора.