Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Изтласка Ланасиет от мислите си, обърна далекогледа към улицата, където бяха стъпкани селяните, и изсумтя изненадано. Не се виждаха никакви прегазени тела. Приятели и съседи сигурно бяха излезли да ги извлекат, макар че при битка в края на селото това изглеждаше почти толкова вероятно, колкото ако труповете сами се бяха вдигнали, след като конете ги бяха стъпкали.
— Време е да изгорим тия хубавички сеанчански складове — рече той.
Пъхна далекогледа в кожения калъф, вързан за седлото, нахлузи шлема и смуши Здравеняк надолу по склона. Джалам и другите го последваха в колона по двама. Коловозите от селски фургони и разровеният бряг издаваха брода през източния поток.
— А, Джалам! Кажи на няколко души да предупредят селяните да почнат да местят каквото там искат да спасят. Да почнат с къщите най-близо до лагера.
Щом пожарът можеше да плъзне в едната посока, със същата сила можеше и в другата. И сигурно щеше да стане точно така.
Всъщност той вече беше подпалил най-важния пламък. Най-мал-кото беше раздухал жаравата. Стига Светлината да го огрееше, стига никой да не се окажеше обзет от нетърпение или отчаян от прангите, наложени от Сеанчан над Тарабон, стига никой да не бе претърпял злополуките, които можеха да провалят и най-добре замисления план, то из целия Тарабон над двайсет хиляди мъже щяха да са нанесли удар като този, или щяха да го сторят до края на деня. А на другия ден щяха да го повторят. Единственото, което му оставаше сега, беше с бой да си пробие път назад, през над четиристотинте мили в Тарабон, без да щади кръвта на Заклетите в Дракона тарабонци, да събира своите и след това да прекоси наново равнината на Алмот. Стига Светлината да го огрееше, този пламък щеше да опари сеанчанците достатъчно силно, за да ги накара да го подгонят, изпълнени с гняв. С много, много гняв, надяваше се Итуралд. И тогава щяха да се напъхат главоломно в капана, който им беше поставил, преди да са разбрали за съществуването му. А ако не го подгонеха, поне беше отървал отечеството си от тарабонците и бе обвързал доманските Заклети в Дракона да се сражават за краля, а не срещу него. А ако усетеха капана…
Докато яздеше надолу по склона, Итуралд се усмихна. Ако усетеха капана, той вече бе подготвил друг план, и още един зад него. Винаги гледаше напред и винаги предвиждаше всяка възможност, която можеше да си въобрази, освен ако самият Прероден Дракон не се появеше пред него. Смяташе, че плановете, които е подготвил, ще се окажат достатъчни. Засега.
Върховната лейди Сурот Сабел Мелдарат лежеше будна в леглото си, втренчена в тавана. Луната беше залязла и сводестите прозорци с изглед към дворцовата градина бяха притъмнели, но очите й се бяха приспособили, тъй че можеше да различи поне очертанията на изящно изрисуваните фигури. До разсъмване оставаха не повече от час-два, но тя все още не беше мигнала. Беше лежала будна през повечето нощи, откакто изчезна Тюон, заспиваше едва след като умората склопи очите й, колкото и упорито да се мъчеше да ги задържи отворени.
Сънят й носеше кошмари, които, за жалост, не можеше да забрави. В Ебу Дар така и не падаше истински студ, но нощем все пак ставаше леко прохладно, достатъчно, за да я държи будна под тънката копринена завивка. Въпросът, който терзаеше сънищата й, бе прост и очевиден. Жива ли беше Тюон, или мъртва?
Бягството на онази дамане от Ата-ан Миере и убийството на кралица Тилин говореха в полза на смъртта й. Твърде значими бяха тези три „случайни“ събития в рамките на една нощ, за да са просто съвпадение, а първите две сами по себе си бяха достатъчно ужасяващи, за да намекнат, че с Тюон се е случило най-лошото. Някой се опитваше да всее страх сред Риагел, „Завърналите се“, може би за да осуетят цялото Завръщане. А как по-добре щеше да го постигне от това да убие Тюон? Нещо по-лошо, трябваше да е някой от своите. След като Тюон бе слязла тук под булото, никой тукашен не знаеше коя е. Тилин със сигурност бе убита с Единствената сила, от сул-дам и нейната дамане. Сурот беше подскочила от радост при предположението, че виновниците са Айез Седай, но рано или късно някоя важна особа щеше да зададе въпроса как такава жена е успяла да влезе в дворец, гъмжащ от дамане, в град, гъмжащ от дамане, и да остане незабелязана. Най-малкото една сул-дам е била нужна, за да се откаиши онази дамане от Морския народ. А две от собствените й сул-дам бяха изчезнали почти по същото време.