Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Питах се как си.
Погледът на Рейдж се стрелна покрай бедрата й. Слава Богу, русокосата, изглежда, не се страхуваше от малко съперничество. Продължаваше да се приближава към масата им.
- Няма ли да кажеш „здравей", Рейдж? - подкани го Кейт.
- Само ако се отместиш. Пречиш ми на гледката.
Тя се засмя.
- Още едно от хилядите ти завоевания. Каква късметлийка!
- Иска ти се, Кейт.
- Да. - Очите й, хищни и горещи, се плъзнаха по тялото му. - Може би ще искаш да дойдеш с мен и Вишъс?
Протегна ръка да го погали по косата, но той хвана китката й.
- Не се опитвай дори.
- Защо спиш с толкова много човешки жени, а мен отхвърляш?
- Просто не ме интересуваш.
Тя се наведе към него и зашепна в ухото му.
- Трябва някой път да опиташ и с мен.
Той я отблъсна, стиснал китката й в жестока хватка.
- Точно така, Рейдж, още по-силно. Обожавам болката. - Той незабавно я пусна, а тя се усмихна и потърка зачервеното място. - И така, зает ли си. Ви?
- Току - що дойдох. Може би малко по-късно.
- Знаеш къде да ме намериш.
Кейт се отдалечи, а Рейдж хвърли поглед на брат си.
- Не разбирам как я понасяш.
Ви отметна глава назад и гаврътна водката си, като в същото време гледаше жената изпод полупритворените си клепачи.
Тя има качества. Блондинката стигна до масата им и спря пред Рейдж, заела примамлива поза. Той я хвана за хълбоците и я дръпна така, че да възседне бедрата му.
- Здравей - каза тя и се плъзна по-нагоре. Зае се да го оглежда, да преценява облеклото му. Изгледа тежкия златен „Ролскс", който се подаваше под ръкава на коженото му палто. Очите й бяха пресметливи и толкова студени, колкото и онова, което се намираше в средата на гърдите му.
Господи, ако можеше да си тръгне, би го направил - до такава степен му беше омръзнало всичко това. Обаче тялото му копнееше за освобождаване, изискваше го. Усещаше как желанието му нараства и както винаги, изгарящите го плътски нужди оставяха сърцето му мъртво и празно.
- Как се казваш? - запита той.
- Тифани.
- Приятно ми е да се запознаем, Тифани - каза той, което беше лъжа.
***
На по-малко от десет мили оттам, до басейна в задния двор, Мери, Джон и Бела си прекарваха изненадващо добре. Мери се засмя на глас и погледна Джон.
- Не говориш сериозно.
„Вярно е. Сновях като совалка между киносалоните. "
- Какво каза той? - запита Бела усмихната.
- Гледал е „Матрицата" четири пъти в деня на пускането й по екра-ните.
- Джон, съжалявам, че трябва да го кажа, но това е нелепо-каза тя през смях.
Той й се усмихна лъчезарно и дори леко се изчерви.
- Направи ли същото и с „Властелинът на пръстените"? - попита Бела.
Джон поклати глава, въздъхна и погледна Мери с очакване.
- Казва, че обича бойните изкуства, а не елфите - преведе тя. И не обвинявам. И аз не мога да приема цялата тази глупост с косматите крачета!
Внезапен порив на вятъра подхвана падналите листа и ги запрати и басейна. Те се понесоха над водата, а Джон се наведе и взе едно.
- Какво е това на китката ти? - попита Мери.
Той протегна ръка, че да може тя да разгледа кожената гривна. Върху нея бяха изрисувани редица от символи, нещо средно между египетски йероглифи и китайски писмени знаци.
- Великолепна е.
„Аз я изработих."
- Може ли да погледна? - Бела приведе тяло напред. Усмивката й се стопи, тя присви очи и втренчи поглед в лицето на Джон. - Откъде я имаш?
- Твърди, че е негова изработка.
- Ти откъде каза че си? - попита Бела.
Джон отдръпна ръката си, очевидно смутен от внезапния й интерес.
- Той живее тук отговори вместо него Мери. Тук е роден.
- А къде са родителите му?
Мери се обърна към Бела. Питаше се защо приятелката й е така насто-ятелна.
- Няма такива.
- Нито един родител?
- Каза, че е израснал в сиропиталище, нали така, Джон? Момчето кимна и прибра ръце към корема си, сякаш за да защити гривната.
- Знаеш ли какво е значението на знаците? - настоя Бела. Джон поклати глава, а после трепна и разтри слепоочията си.
След миг ръцете му бавно започнаха да оформят думите.
- Казва, че нищо не означават - прошепна Мери. - Той просто ги сънува и те много му харесват. Бела, по-спокойно, о'кей?
Приятелката й като че ли се съвзе.
- Съжалявам. Аз... наистина съжалявам.
Мери погледна Джон и се опита да намали напрежението, като смени темата.
- Какви други филми харесваш?