Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ру разгърна парцаливата си наметка и отдолу се видяха много по-хубави дрехи. А също и зелена бутилка с дълго гърло. На гърлото на шишето ясно се виждаше баронският кръст.
— Страх те е да не ти пресъхне гърлото, така ли, Ру? — каза отегчено Ерик.
— Нощес помагах на татко да разтовари каруцата.
— Какво е това?
— Марково малиново вино — каза Ру.
Ерик направи гримаса. Даркмоор беше център на винарската търговия в Островното кралство и основното производство в Рейвънсбърг беше виното, както и в повечето села и градове на баронството. На север секачи на дъбове и бъчвари правеха резервоари за ферментация и бурета; на юг стъкларите правеха бутилки; но централната област на баронството беше отделена за лозарство.
Хубавите вина се произвеждаха в свободните градове Натал и Ябон на запад, но никое не можеше да се състезава с богатия и сложен букет, с изключителните качествата на отлежалите вина, произвеждани в баронството Даркмоор. Дори трудните за отглеждане сортове, които обикновено се внасяха от Батира, зрееха чудесно тук, както никъде другаде в кралството. Тежки червени и леки бели вина, шампанизирани сортове за празници и чествувания — продуктите на Даркмоор достигаха най-високите цени и се продаваха от северните до южните граници на Империята на Велики Кеш. Но малко вина се ценяха толкова високо, колкото вълнуващо сладкото малиново вино.
Произведено от грозде, подложено на тайнствено сладко загниване, което обикновено разваляше лозята, то беше рядко и много скъпо. Бутилката, която Ру криеше под наметката си, се равняваше на прихода на един фермер за половин година. А по кръста на бутилката Ерик разбра, че виното е от личните запаси на барона, докарани от Даркмоор по случай посещението на знатния гост. Кражбата не беше разкрита, но ако хванеха Ру с бутилката, това щеше да му струва пет години в кралските трудови лагери.
Тръбите отново засвириха и първите от гвардията на барона се показаха със знамена, плющящи в следобедния ветрец; железните подкови на конете чаткаха по каменната настилка на площада. По навик Ерик погледна в краката им за признаци на куцане и не забеляза нищо. Каквото и да се говореше за управлението на барона, кавалерията му се грижеше добре за своите коне.
Ездачите заобиколиха фонтана в центъра на площада в две редици и почнаха бавно да изтласкват тълпата. След няколко минути цялото пространство пред Дома на винарите и фермерите беше разчистено за каретата.
Дойдоха още конници — всеки носеше сиво наметало с кръста на Даркмоор и държеше тъмночервен щит, на който бе изобразен черен гарван със свещена клонка в клюна. Тази група войници носеше и златно венче, извезано над кръста, което показваше, че са от личната гвардия на барона.
Накрая се появи и каретата и Ерик затаи дъх.
Чу как другите наоколо оживено коментират. Вече повече от година обикаляха слухове относно отслабналото здраве на барона и това, че седи до жена си в каретата, вместо да язди начело на гвардията си. А това означаваше, че може наистина да е болен.
Вниманието на Ерик бе привлечено от две момчета, които яздеха великолепни коне — следваха ги двама войници, който носеха баронския герб на Даркмоор. Наследственият знак на левия щандарт възвестяваше, че младежът под него е Манфред фон Даркмоор, вторият син на барона. Знакът на десния щандарт гласеше, че младежът под него е Стефан фон Даркмоор, по-големият син на барона. Макар че двамата имаха година разлика във възрастта, си приличаха като близнаци и яздеха с такава опитна лекота, че човек не можеше да не им се възхити.
Манфред разглеждаше тълпата и когато погледът му падна върху Ерик, се намръщи. Стефан видя къде гледа Манфред и каза нещо на брат си, като отвлече вниманието му към други належащи въпроси. Младите мъже бяха облечени по еднакъв начин: високи ботуши за езда, опънати по краката бричове с кожено дъно, дълги бели копринени ризи, сака без ръкави от фина кожа и широки барети от черен филц, всяка украсена с голяма златна баронска значка, от която стърчеше тъмночервено перо от орел. На кръстовете си носеха саби — въпреки възрастта си двамата бяха опитни в употребата им.
Фрида посочи с брадичката си Стефан и прошепна с хрипкав глас:
— Твоето място, Ерик.
Ерик почувства как се изчервява от притеснение, но знаеше, че най-лошото тепърва предстои. Каретата спря и кочияшите се спуснаха да отворят вратата, а двама знатни граждани пристъпиха напред, за да приветствуват барона. От каретата първо слезе жена с гордо изражение, чертите й бяха замръзнали в маска на върховно пренебрежение към тълпата, нещо, което намаляваше красотата й. Само един поглед към двамата младежи, които също слизаха от конете си, показваше, че това са майка и синове. И тримата бяха тъмнокоси, слаби и високи. Двамата младежи дойдоха и застанаха пред майка си, като й се поклониха за поздрав. Баронесата огледа тълпата, докато синовете й заставаха до нея, и когато зърна Ерик, лицето й потъмня още повече.