Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
Козела се усмихна вътрешно. „Момиченце — помисли той — Този занаят се учи с години…“, но на глас каза:
— Тогава запиши един телефон, на който ще ме намериш! Не се старайте да ме търсите чрез румънската полиция. Това е спейс фон, госпожице и не подлежи на проследяване.
— Ще го имам предвид, — каза Бенина — но аз съм госпожа, Козел. Имай го и ти предвид. Не твърдя, че е много съществен аргумент, но дори и Червеният кръст би ми съдействал да открия мъжа си. Ако вие ми откажете, разбира се!
Козела потърси и намери един козметичен салон. Нямаше никаква причина да се превръща в лесна плячка на Мосад, но не беше и лесно да се смеси с просяците по „Каля Виктория“ и „Балческу“ без предварително да се подготви за това. Козметичният салон носеше фрапантното име „Мулен Руж“ и това му даде основание да се възползва. Когато влезе вътре се убеди, че колкото е по-гръмка една фирма, толкова по-кухо е съдържанието й. Срещу него застана собственичката — жена на неопределена възраст, според него около шейсетте години, която имаше повече грим и силикон в бюста от личното си тегло.
Козела й подаде две банкноти от по петстотин евро, каза на лошия си американски английски:
— Имам нужда от маскарад!
— Какъв сте вие? — попита жената.
— Лош въпрос, домнула! — каза той. — Разгадайте сама. Аз знам, че сте бивша курва, че не ви върви бизнеса, че имате нужда от подкрепа. Затова съм при вас, а не в козметичния салон на „Атене палас“. Ясен ли съм?
Прецъфтяващата красавица, както си въобразяваше, че изглежда, бе всъщност истинското чучело. Реши, че по-добре е да не загуби хиляда евро и затова се задоволи да кимне с угасващия си поглед и да попита:
— Какво можем да направим за вас господине?
— Правилен въпрос, домнула! — усмихнат каза Козела. — Аз съм частен детектив и ми се плаща да установя една изневяра. И мъжът и жената ме познават, затова ми е трудно да се доближа до тях.
Козела извади цигарите си, предложи и, запалиха.
— Разбира се, вие може да не ми повярвате! Може да съм наемен убиец, който трябва да извърши пъкленото си дело тук и да се махне, но това не е ваша работа.
Козела извади още петстотин евро и ги остави пред нея.
— А работите ли акуратно с мен, ще можете да си устроите тази кочина, която наричате салон за разкрасяване. Обърнете ли се към полицията, първо, ще ви отнемат всичките пари, които ще получите от мен и ще ги държат като веществено доказателство достатъчно дълго, за да бъдете погребана на държавни разноски. И второ, ще затворят този цигански бардак, а моята съдба никога няма да ви бъде известна. Знам, че съм груб, но трябва да съм ясен. Разбирате ли ме, домнула?
— О, да! — със сухо гърло отговори бившата красавица, бивша курва и бъдеща старица. — Наричайте ме, Лизи!
— Добре, Лизи! — усмихнат каза Козела. — Бутилка водка „Абсолют“, вода и лед за моя сметка, разбира се, и да почнем сериозния разговор. Междувременно, ако нямаш гипс и бинтове под ръка, прати някоя от твоите курви да купят.
Козела остави отново банкнота от сто евро пред нея, усмихна й се подкупващо и каза:
— Чакам, драга мия!
Срещата между Йохан фон Веер и Козела се осъществи двеста часа след уговорката. Козела бързо разгада подстъпите на Мосад. Цял Букурещ беше блокиран, но никой не обръщаше внимание на един полупарализиран клошар, който просеше, опънал счупения си гипсиран крак пред хотел „Интернационал“ на булевард „Балческу“.
Хората заобикаляха тази смърдяща свиня, която въпреки ужасяващия студ имаше четири сантиметра гадни нокти на мазолестия си крак и не бе видял вода от раждането си. Малко хора знаеха, разбира се, че това е маскировка. Така поне се надяваше Козела, а всъщност знаеше той, Лизи и козметичката, която го декорира по този начин.
Прехваленият Мосад минаваше често покрай него, без да му обръща внимание. Някакъв старец умираше от студ, седнал на паважа на булеварда. Малко хора обаче можеха да предположат, че той е целият в реотани и батерии и че всъщност му е по-топло, отколкото на всички, минаващи по улицата. Когато скъса нервите на фон Веер, Козела го викна в Брашов. Фон Веер направи грешката да не се появи сам. Срещата беше отложена и преместена в Констанца.
Козела беше там петдесет часа преди тях — достатъчно време, за да разбере, че отново няма да се осъществи и на брега на Черноморието. После ги прехвърли в Галац на Дунав.
— Ти ме разиграваш, Козел! — каза фон Веер.
— Не, момче, — отговори Козела — просто се опитвам да ти обясня, че конспиративният занаят се учи години. Ела в Алба Юлия, но ела сам! Нали знаеш, че аз съм по-големия тарикат от тебе?