Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Разбрах, че децата ще учат в Марлоу след ваканцията.
— Да — отвърна мадам Вилрой.
— Не бях чувала за някой, приет по средата на годината…
— Тези деца са изключителни.
— Така ли? Е, сигурна съм знаете, че повечето ученици в Марлоу са изключителни.
— Не се съмнявам.
— Тогава с какво вашите деца са по-различни?
— Да започнем с това, че Бисе говори двадесет и три езика.
— Моля?
— Искате ли малка демонстрация?
Бисе се появи изневиделица и отвори уста да заговори, но мисис Вирт внезапно излезе от мълчаливото си вцепенение и я прекъсна:
— О, я да не се занимаваме точно сега с приказки за училище, дами. По-добре да се забавляваме като останалите.
Тя грабна чаша шампанско от таблата на минаващия наблизо келнер и я подаде на мадам Вилрой.
— Мерси — кимна й тя с доволна усмивка.
Когато мисис Вирт и мисис Спенсър отидоха да посрещнат други гости, мадам Вилрой събра младежите край себе си и ги огледа с гордост.
— Скъпоценните ми дечица. Тази вечер искам да се забавлявате. А когато се приберем, вкъщи ви очаква изненада.
Сетне прати към всеки от тях захаросана усмивка. Отдалеч беше същинско въплъщение на невинността — просто любяща майка. Всъщност не беше много по-различна от другите майки. Също като тях и тя имаше големи планове за децата си. Искаше да им осигури онова, за което мечтаят. Искаше да постигнат успехи и да помнят уроците, на които ги бе научила. В същото време обаче имаше много по-големи очаквания от петте деца. Беше ги избрала заради техния потенциал, заради техните стремежи, но най-вече заради техните слабости. В това тя доста се различаваше от останалите майки, които обичаха дори недостатъците и грешките на рожбите си. Докато мадам Вилрой обичаше самите слабости. Обичаше омразата, която Бел питаеше към истинската си същност. Обичаше глада на Виктория за власт, стремежа на Валентин да бъде важен. Обичаше дори двойствената натура на Кристиан, противоречивите желания, които го караха постоянно да се бори със себе си. Що се отнася до Бисе… е, може би с течение на времето гувернантката щеше да открие някой неин недостатък, който да заобича. Все пак мадам Вилрой беше много добра гувернантка, а освен това специализираше в хорските слабости.
Децата се обърнаха и се смесиха с останалите гости. Кристиан и Валентин побързаха да намерят масата с ордьоврите, шегувайки се един с друг. Бел, която неколцина обожатели вече следяха с очи от различни ъгли на залата, тръгна бавно към бара. Виктория огледа няколкото групички младежи, чудейки се кои от тях биха могли да се окажат по-полезни. Бисе проследи с поглед братята и сестрите си, но не помръдна от мястото си. Стоеше сама близо до входа, чувстваше се като костенурка без черупка, стараейки се да избегне тийнейджърите, които поглеждаха към нея. Самоуверената Бисе от Рим бе изчезнала, нямаше го и веселото момиче от горската къща. Тази Бисе бе просто уплашена и бясна на Бел, задето я бе зарязала. Повъртя се неловко известно време, гризейки ноктите си, със сведени към пода очи. Настоящата Бисе се страхуваше най-вече от нови хора — точно обратното на това, което бе преди пет години. Все повече и повече от гостите се обръщаха към нея, а тя започна да се люлее напред-назад, със скръстени пред гърдите ръце и отпуснати рамене. Изглеждаше така, сякаш се опитва да развие достатъчно инерция, за да избяга от там.
Наблизо бе застанала група модно облечени шестнадесетгодишни младежи, които си шепнеха приглушено и поглеждаха през рамо. От време на време някой казваше нещо, от което всички избухваха в смях. Бисе се сви още повече. Струваше й се, че празното място около нея е огромно като стадион и отникъде не може да очаква закрила. Обърна се да си върви, но вместо това се блъсна в един от портиерите и той изпусна палтата, които носеше. Тийнейджърите се разкикотиха, докато тя се опитваше да се извини на човека и да му помогне да събере дрехите. Бисе беше на ръба да се разплаче, когато една самоуверена брюнетка изшътка на приятелите си, измъкна се от групичката и се упъти към нея, опитвайки се да сподави смеха си.
— Вземи това — момичето подаде на Бисе чаша за шампанско, пълна с газиран сайдер. Бисе се обърна точно навреме, за да вземе чашата.
— Аз съм Люси Спенсър — представи се момичето, като изгледа през рамо приятелите си.
— Здравей, Люси — отвърна Бисе, смутена, но благодарна. Очите й се спряха върху групичката тийнейджъри, опасявайки се, че това е някаква тъпа шега. В това време Люси тръгна към центъра на залата, явно очаквайки Бисе да я последва.