Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Благодаря ви, че се съгласихте да разговаряме.
— Няма защо.
— Имам един проблем.
— Баща ми ме въведе накратко в ситуацията.
— Името на починалата е Керълайн Вета. Двайсет и девет годишна. — Болд разказа каквото знаеше за убийството и за връзката на жертвата с изтъкнати спортни личности от Сиатъл.
— С какво мога да ви помогна?
— Момичето е било жестоко пребито. Човек би заключил, че е престъпление от страст. Ето защо действаме дискретно, защото тя е била в приятелски отношения с някои известни хора и никой не иска да отправя погрешни обвинения.
— Деликатна ситуация…
— Така е. Трудно е да си уредиш разговор с тези знаменитости, без да намесиш поне деветима адвокати. Ако медиите надушат, ще изглежда сякаш имаме заподозрян. А на нас не ни трябва такова нещо.
— Искате от мен да разпитам някого? Това ли е? Някого, който живее тук? — Уолт усещаше, че Болд няма да го попита направо, трябваше сам да предложи. — Има ли някаква връзка с моя окръг?
— Две връзки — рече Болд. — И за да отговоря на въпроса ви… Не искам да стоваря тази отговорност върху вас, но… Първият човек е Марти Боутрайт.
Уолт пое дълбоко дъх, едва сдържайки удивлението си.
— Притежаваше „Сийхоукс“, преди да ги продаде преди осем години — продължи Болд. — Запознал се е с Керълайн, когато е била на двайсет и две. Някои твърдят, че познанството им продължило допреди няколко месеца.
— Не го познавам лично. Работил съм малко с неговите хора. Той има щедър принос към обществения живот тук. Организира партита като за шейхове и крале.
— Можете ли да се свържете с него?
— Може би. Познавам шефа на охраната му.
— Вторият е Винс Уин.
— Спортният агент ли? Той има собственост тук?
— Мислех, че всеки има собственост… — Болд се разсмя. Смехът му бе толкова мощен, че уебкамерата се разтресе. Образът му затанцува по екрана. — Как беше онзи смешен прякор на Сън Вали?
— Лъскавото дере — рече Уолт.
— Същият.
— Уин едва ли прекарва много време тук. Той не уреди ли току-що договора на оня питчър с „Метс“3?
— Четири години, сто милиона. А Уин взема лъвски пай от това само за няколко телефонни разговора и вечери. Аз също бих се навил.
— И е имал връзка с Керълайн? — попита Уолт.
— Бил е тук, в Сиатъл, в нощта, когато се е случило. Забавлявал някакви клиенти в един клуб. Тя е ходила с един — а може би и с повече — от клиентите му футболисти. Предполага се, че така са се срещнали и може би тя си е проправила път до върха на хранителната верига. Тази жена… Предполагам, ще открием, че в цялата работа има замесен бизнес. Може би е била куриерка? Или момиче на повикване? Не знам още, но като гледам как ги е въртяла непрекъснато… Сложна работа. Това не е нормално, дори в тези кръгове. Що се отнася до целта на обаждането ми — рече Болд, — аз мисля… шефът ми мисли… че бихме могли да свършим работата… Бих могъл да свърша работата доста по-тихо. И тъй като районът е под ваша юрисдикция, не исках да ви се изтърся неканен. Освен това началството не желае аз да осъществя първия контакт, защото от отдела ни изтича информация и нито можем да разберем откъде, нито да запушим пробойната.
— Значи аз трябва да установя контакта и да уредя разговор, а вие да го проведете тук — каза Уолт.
— През някой уикенд може би. Това е време за почивка. Три телевизионни екипа ни следят кажи-речи денонощно, а също и половин дузина радиоекипи, плюс журналисти от двата вестника. Според последната ми информация имате само едно седмично издание. Мога да дойда и да си тръгна когато пожелая, докато тук случаят не е такъв.
— Съгласен съм — заяви Уолт.
— Не искам да ви създавам неприятности.
— Заповядайте, когато пожелаете — рече Уолт. — Аз мога да проуча нещата.
— Работата е там, че тези хора не по-малко от нас искат всичко да мине тихо и кротко. Ще бъде съвсем неофициално, ако така предпочитат.
— Би трябвало да приемат на драго сърце.
— И ние така мислим.
— Смятайте го за свършено.
— Длъжник съм ви.
— Засега още не.
— Въпреки това благодаря.
— Оставяйте това чудо включено вечер. Щом разбера нещо, ще ви се обадя.
— Изумителна технология, ако питате мен — рече Болд. — А аз смятах логаритмичните линийки за впечатляващи. — Той се наведе по-близо, за да достигне клавиатурата, и уебкамерата изкриви лицето му. — Благодаря ви още веднъж.
3
Бейзболен тим от Ню Йорк. — Б.пр.