Японският любовник

Едва след една година работа при Алма Беласко, Ирина заподозря, че старата жена има любовник, но нямаше смелост да отдаде значение на този факт, докато в един момент не се видя принудена да сподели откритието си със Сет. Отначало, преди Сет да я въведе в порока на съспенса и интригата, тя нямаше никакво намерение да шпионира Алма. Постепенно навлизаше в личния ѝ свят, без нито една от двете да си даде сметка за това. Мисълта за любовник започна да добива форма в ума на Ирина, докато подреждаше кашоните, които пристигаха от къщата в Сий Клиф, и същевременно в стаята на Алма редовно почистваше и лъскаше снимката на мъж в сребърна рамка. Освен друга, по-малка семейна снимка, в хола в апартамента нямаше повече фотографии и това направи впечатление на Ирина, защото всички останали обитатели на "Ларк Хаус" се заобикаляха със снимки, като че ли искаха да си осигурят компания. Алма ѝ каза единствено, че това е приятел от детството ѝ. Малкото пъти, когато Ирина се осмеляваше да задава повече въпроси, старата жена сменяше темата, но все пак момичето успя да ѝ измъкне името на мъжа от снимката – Ичимей Фукуда, без съмнение японец – и да научи, че е автор на странната картина в хола – скръбен снежен пейзаж със сиво небе, мрачни едноетажни сгради, електрически стълбове и кабели и един-единствен признак на живот – черна птица в полет. Ирина не разбираше защо Алма е избрала за украса на апартамента си измежду многобройните произведения на изкуството в дома на семейство Беласко именно това потискащо платно. На портрета Ичимей Фукуда беше на неопределена възраст, главата му бе наклонена настрани, като че ли питаше нещо, очите – примижали, защото гледаше срещу слънцето, но погледът му бе открит и прям; на устата му бе загатната усмивка върху плътни, чувствени устни, а косата му бе остра и гъста. Ирина се чувстваше неумолимо привлечена към това лице, което сякаш я викаше или се опитваше да ѝ каже нещо важно. Толкова много го разглеждаше, когато беше сама в апартамента, че започна да си представя Ичимей Фукуда в цял ръст, да му приписва качества и да му измисля живот – беше широкоплещест, самотник по характер, владеещ чувствата си и изстрадал. Отказът на Алма да разговаря за него подклаждаше желанието ѝ да го опознае. В кашона намери друга снимка на същия мъж – стояха заедно с Алма на някакъв плаж: и двамата бяха стъпили във водата със запретнати панталони, държаха маратонките си в ръце, смееха се и се бутаха. Поведението на тази двойка, която играеше на пясъка, разкриваше любов и сексуална близост. Ирина си представи как са били сами и са помолили някого, някакъв непознат, който минавал оттам, да направи тази моментална снимка. Ако Ичимей беше горе-долу на възрастта на Алма, вероятно сега е на около осемдесет, заключи Ирина, но не изпита и капка съмнение, че ще го познае, ако го срещне. Само Ичимей можеше да е причина за периодичните странствания на Алма.