Фурията на Академа

Облаците образуваха върхове и долини, като огромни планински вериги, цяла една страна на спокойно изящество и спираща дъха красота. Златистата светлина на пролетното слънце ги обагряше в алените цветове на огнените пламъци, а те на свой ред я пречупваха в цветни ленти, които танцуваха и се вихреха около Амара.

Тя се разсмя весело, изпълнена с радост. Колкото и често да летеше, красотата на небесата не спираше да изпълва сърцето ѝ с възхищение, а усещането за свобода и мощ ставаше все по-силно. Амара призова Сирус и фурията я понесе нагоре с такава скорост, че вятърът я удари в лицето, а част от облака с големината на Цитаделата в Алера бързо се смали до размерите на малка колона. Амара изви ръцете си по такъв начин, че въздушното течение я подхвана и я завъртя в шеметни кръгове, докато не ѝ се зави свят и въздухът не стана студен и разреден.

Присъствието на Сирус ѝ позволяваше да диша с лекота, поне за известно време, но ясната синева на небето започна да потъмнява и скоро пред очите ѝ грейнаха звездите. Студът се усили и самата Сирус започна да се изморява, докато се опитваше да привлече достатъчно въздух, за да се издигне още по-нагоре.

Сърцето ѝ биеше силно от вълнение и тя даде сигнал на Сирус да започне да се спуска. Почувства как издигането ѝ постепенно се забавя и за една възхитителна секунда увисна между звездите и земята. След това тя изви тялото си като за гмуркане и започна да пада. С разтуптяно от страх и възбуда сърце събра краката си и притисна силно ръце към тялото, с глава, насочена към земята. След секунди тя вече се спускаше надолу още по-бързо отколкото се беше издигала и очите ѝ се насълзиха от вятъра, докато Сирус не спусна пред тях част от себе си, за да я предпази.

Когато въздухът се сгъсти, тя накара Сирус отново да я задвижи, скоростта ѝ се удвои и утрои и около нея се образува лек ореол от светлина. Пред погледа ѝ се появиха зелените хълмове на долината Калдерон, които постепенно отблъскваха зимата с новата си растителност. Долината постепенно се уголемяваше с измамна предпазливост.

Амара увеличи скоростта, съсредоточавайки всяка частица от волята си върху управлението на фурията си, и се насочи към пътя, който прекосяваше долината и водеше към укрепената ферма в източния ѝ край. След това пред очите ѝ се появи и самият гарнизон.

Амара нададе силен вик от възбуда и напрегна силите си до крайност. Внезапно се разнесе оглушителен гръм. Тя изохка и разпери ръце и крака, за да забави падането си само на хиляда фута на дъното на долината. Сирус побърза да се спусне пред нея, забавяйки още повече падането ѝ. Двете заедно промениха посоката на движение и се плъзнаха над пътя като виеща ветровита буря. Изтощена и задъхана от усилието да постигне такава скорост, Амара се стрелна към портата на гарнизона, по-бърза от изстреляна от лък стрела. Приближавайки се, тя събра ветровете около себе си, а стражът, който пазеше портата, ѝ махна с ръка, без да става от мястото си.