Фурията на Академа

– Не спирай – прошепна тя и гласът ѝ премина в тих стон. – Твърде дълго.

По стълбите, водещи към кабинета на Бърнард, се разнесе тропот на ботуши.

Човекът се изкачваше бавно.

И шумно.

Бърнард изръмжа раздразнено и затвори очи.

– Кхм – покашля се Джиралди пред вратата. – Апчх. Леле, яко съм настинал. Да, сър, настинка. Ще трябва да потърся лекар.

Бърнард изпъна рамене и Амара с огромно усилие се откъсна от него. Изправяйки се, тя леко се олюля. За да не изгуби равновесие, се подпря на ръба на бюрото на Бърнард и с пламнало лице започна да закопчава жакета си.

Бърнард запаса набързо туниката си в колана, но в очите му тлееше сподавен гняв. Той отиде до вратата и Амара остана поразена колко огромна изглеждаше фигурата му. Графът отключи и се изправи срещу застаналия на прага центурион.

– Извинявай, Бърнард – каза Джиралди. – Но...

Той снижи гласа си до шепот и Амара не можа да чуе останалото.

– Враните да го изкълват! – изруга ядосано Бърнард.

Тонът на гласа му накара Амара рязко да вдигне глава.

– От колко време? – попита графът.

– По-малко от час. Да вдигна ли всички по тревога? – попита Джиралди.

Бърнард стисна зъби.

– Не. Събери центурията си при Стената. В парадна униформа.

Джиралди се намръщи и леко наклони главата си настрани.

– Не се подготвяме за битка. Поставяме почетна стража. Ясен ли съм?

– Напълно, Ваша светлост – отвърна Джиралди с глух глас, резултат от често чупения му нос. – Искате най-добрата ни центурия строена до Стената в пълно бойно снаряжение, за да можем да ступаме маратите, ако са в настроение за бой, а ако не са, ще бъдат посрещнати от най-прекрасните ни и очарователни центуриони, които да ги накарат да се почувстват добре дошли.

– Браво на теб.

Усмивката на Джиралди се стопи и той заговори тихо, но без страх:

– Смятате ли, че ни чака битка?

Бърнард плесна стария войник по рамото.

– Не. Но искам ти лично да съобщиш на капитана на рицарите Грегор и на останалите центуриони, че няма да е зле да инспектират оръжията и броните си, в случай че греша.

– Да, Ваша светлост – каза Джиралди, удари с юмрук гърдите си, както се поздравяваха легионерите, кимна на Амара и си тръгна.

Бърнард отиде до големия здрав дървен шкаф и го отвори. Извади отвътре износена стара военна куртка и я облече с уверени движения.

– Какво става? – попита Амара.

Той ѝ подаде ремък с ножница, в която бе пъхнат къс здрав меч.

– Може да имаме проблеми.

Гладиусът беше основното въоръжение на легионерите и най-разпространеното в държавата оръжие. Амара умееше да борави с него и го закопча на рамото си, без да се налага да гледа какво прави.