Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Добре дошла в гарнизона, лейди Курсор. Добре ли пътува?
– Да, след като времето най-после се оправи – отвърна тя и без да издърпва пръсти от ръката му, тръгна редом с него към кабинета му.
– Как се развиват нещата в столицата?
– По-забавно от обичайното – рече тя. – Консорциумът на роботърговците и Дианическата лига само дето не се дуелират по улиците, а сенаторите не могат да си подадат носовете навън, без върху тях да се нахвърли една или друга партия. Южните градове правят всичко възможно, за да вдигнат цената на тазгодишната реколта, като надават вой срещу алчността и рушветчийството на лордовете на Стената, докато градовете край Стената настояват за увеличение на данъците, които плаща скъперническият Юг.
Бърнард изсумтя.
– Негово Величество...?
– ...е в отлична форма – рече Амара и реши, че сега е моментът да си поеме дълбоко дъх през носа. Бърнард ухаеше на борови иглички, кожа и дим от изгоряло дърво и тя обожаваше аромата му. – Но тази година имаше значително по-малко публични изяви, отколкото преди. Появиха се слухове, че здравето му най-после се е влошило.
– Че кога не ги е имало?
– Именно. Според докладите племенникът ти се справя добре в Академията.
– Наистина ли? Дали най-после не е...
Амара поклати глава.
– Не. Повикали са десетина различни призователи на фурии, които да го изследват и да работят с него. Нищо.
Бърнард въздъхна.
– Но иначе се представя отлично. Преподавателите му до един са впечатлени от ума му.
– Добре – каза Бърнард. – Гордея се с него. Винаги съм го учил, че не бива да позволява на проблемите да застават на пътя му. Че умът и уменията му ще го отведат по-далеч от призоваването на фурии. И все пак се надявах... – Той въздъхна, кимна почтително на двамата преминаващи покрай тях легионери калидоси, които се връщаха от столовата заедно със своите официално несъществуващи съпруги. – И така, какво ми изпраща Първият лорд?
– Обичайните официални съобщения, както и покани за теб и холтърите от долината за фестивала.
Той повдигна вежди.
– Изпратил е и за сестра ми?
– Най-вече за нея – отвърна Амара. Тя се намръщи, докато се изкачваха по стълбите към личния кабинет на Бърнард. – Трябва да знаеш някои неща, Бърнард. Негово Величество ме помоли да разясня и на двама ви ситуацията около нейното гостуване. Насаме.
Бърнард кимна и отвори вратата.
– Досетих се. Тя вече си приготви багажа за пътуването. Ще изпратя куриер и до довечера ще е пристигнала тук.
Амара влезе, погледна го през рамо и вирна брадичка.
– Още тази вечер, така ли?
– Хм... Може би чак утре сутринта. – Той затвори вратата зад гърба си. Съвсем небрежно бутна резето и се облегна на нея. – Знаеш ли, Амара, Джиралди е прав. Една жена не бива да се облича в такива тесни кожени дрехи.
Тя го погледна и примигна невинно.
– Така ли? И защо не?
– Кара мъжете да си мислят разни работи.
Тя тръгна бавно из стаята. Бърнард бе ловец по душа и когато бе необходимо, можеше да бъде изключително търпелив. Амара бе установила, че ѝ доставя огромно удоволствие да подлага търпението му на изпитание.
И още по-голямо да го накара да се предаде.
Тя започна да разплита меднокестенявата си коса.
– И какви точно неща, Ваша светлост?
– Че трябва да носиш рокля – каза той, а в гласа му бе започнало да се промъква слабо, ниско ръмжене.
Докато я гледаше как разпуска косата си, очите му сияеха.
Тя разплете плитката си с преднамерена прецизност и започна да разресва косата си с пръсти. По-рано я носеше доста къса, но започна да я пуска, след като разбра колко много харесва Бърнард дългите коси.
– Ако бях облечена с рокля – каза Амара, – вятърът щеше да я разкъса на парчета. И когато се спуснех долу, за да се срещна с теб, милорд, Джиралди и хората му щяха да се зазяпат във всичко, което парчетата не могат да покрият. – Тя отново примигна и остави косата си да пада на вълни пред лицето и върху раменете ѝ. Видя как очите му се присвиват от удоволствие пред гледката. – Едва ли щях да мога да се разхождам така наоколо, пред очите на тълпа легионери. Както вече казах на добрия центурион, така е по-практично.
Бърнард се оттласна от вратата и тръгна напред с бавни стъпки. Наведе се към нея и свали куриерската ѝ раница. Пръстите му докоснаха леко рамото ѝ и тя сякаш ги усети през жакета. Бърнард бе призовател на земя с невероятна сила, а такива хора винаги излъчваха аурата на чисто първично, животинско физическо желание, която се носеше около тях като парфюм. Амара го беше усетила първия път, когато го срещна, и всеки път то ставаше все по-силно.