Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Лейди Селесте – промърмори Макс. – Аз само се опитах да го науча на маниери. Това е за негово добро.
Селесте възнагради Макс с лукав поглед и каза:
– Ти си отвратително жесток човек.
Макс издърпа ръката си и отговори с галантен поклон.
– Селесте – каза той. – Селин. Надявам се, че сте спали добре тази нощ. Почти изтървахте закуската.
Момичетата се усмихнаха по един и същ начин.
– Звяр – каза Селин.
– Мерзавец – добави сестра ѝ.
– Дами.
Макс им се поклони още веднъж и ги изгледа как се отдалечават, застанал до Тави и Ерен.
– П-повръща ми се от теб, Макс – каза Тави.
Ерен погледна озадачено през рамо към близначките, после към Макс. Примигна и попита:
– Ето къде си бил през цялата нощ. И с двете?
– Та те имат едно и също жилище. Едва ли би било учтиво да ощастливя едната и да оставя другата самотна – изрече Макс благочестиво. – Направих това, което би сторил всеки кавалер.
Тави погледна през рамо, неспособен да откъсне очи от бавното полюшване на бедрата на отдалечаващите се момичета.
– Повръща ми се, Макс. Повръща ми се от теб.
– Винаги на твое разположение – засмя се Макс.
Тримата влязоха в столовата точно навреме, за да получат последните порции, подготвени за тази сутрин, но тъкмо когато си намериха места на една от кръглите маси, чуха усилващото се туптене на бягащи крака. Някаква девойка, не по-голяма от Тави, ниска, пълничка и съвсем обикновена на вид, се спря до масата им и нейните зелени и сини мъниста проблеснаха под слънчевите лъчи на фона на сивата ѝ роба. Тънката ѝ сиво-кафява коса се развяваше около главата ѝ на местата, където тънки кичурчета се бяха измъкнали от плитките ѝ.
– Няма време – изрече тя задъхано. – Оставете храната и елате с мен.
Тави вдигна поглед от чинията, в която имаше късове месо и пресен хляб, и изгледа навъсено момичето.
– Няма да повярваш през какво ми се наложи да мина, за да се сдобия с това, Гаел – каза той. – Няма да помръдна, преди да си изпразня чинията.
Гаел Патрония Сабиния бързо се огледа, после се наведе към масата и прошепна:
– Маестро Килиан казва, че годишният ни изпит започва.
– Сега? – заекна Ерен.
Макс хвърли изпълнен с копнеж поглед надолу, към собствената си пълна чиния, и попита:
– Преди закуска?
Тави въздъхна и отблъсна стола си назад.
– Проклети врани и кървава мърша! – Той се изправи и потрепери, усещайки пулсиращата болка в крайниците си. – Добре, момчета, да вървим.
Глава 2
Тави влезе пръв в облицования със сив камък кабинет в едноетажната сграда, разположена в западната част от двора на Академията. Постройката беше квадратна, със страна двайсетина крачки, и около нея нямаше други здания. Кабинетът нямаше прозорци. Мъхът водеше безмълвна битка с бръшляна за превземането на стените и покрива. Единствената разлика между сградата и складовите постройки беше в табелката на вратата, където беше изписано четливо: МАЕСТРО КИЛИАН – ЛЕЧИТЕЛСТВО ЧРЕЗ ПРИЗОВАВАНЕ.
Няколко протрити, но достатъчно меки стари дивана бяха наредени около подиум пред голяма дъска. Тави влезе пръв, следван от останалите. Макс се вмъкна последен, затвори вратата и огледа стаята.
– Всички ли са готови? – попита той.
Тави запази мълчание, но Ерен и Гаел отговориха дружно, че са готови. Макс положи ръка върху вратата и затвори очи за миг.
– Добре – докладва той. – Чисто е.
Тави притисна длан към определено място на дъската и върху нея внезапно се появи пукнатина, права и отвесна. Той натисна дъската с рамо и с усилие отвори таен вход. Лъхна го студен въздух и той погледна към тясното каменно стълбище, което се виеше надолу, под земята.
Гаел му подаде лампа, останалите също си взеха по една. После Тави започна да се спуска, а приятелите му го последваха.
– Казах ли ви? Намерих път до Крайречие през подземията – промърмори Макс.
Тави изсумтя. Звукът се отрази от каменните стени и се превърна в съскане.
– Право до винарните, а?
– Така става по-лесно измъкването оттам – каза Макс. – Иначе е толкова трудно, че не си струва усилията.
– Не се шегувай с такива неща, Макс – изрече Гаел приглушено. – Подземията се простират на цели мили и само великите фурии знаят на какво може да се натъкне човек там. Трябва да ходиш по пътищата, построени за нас.
Тави достигна до края на стълбището и свърна наляво, към широк коридор. Той започна да брои отворените врати от дясната страна.
– Не е чак толкова зле. Направих някои проучвания.