Фурията на Академа

– Това е прекрасно, предполагам.

Килиан наклони главата си.

– Огорчен си, задето изглеждаш неумел в очите на приятелите си?

– Предполагам, че да. Обаче... – Тави се намръщи при мисълта си. – Трудно ми е да ги мамя. Това не ми харесва.

– Нормално е да не ти харесва. Но ми се струва, че това не е всичко.

– Да – каза Тави. – Тъй като... е, те са единствените, които знаят, че преминавам през подготовка за Курсор. Единствените, с които мога да поговоря за всичко, което ме безпокои. И знам, че се опитват да са мили. Но знам също какво оставят неизказано. Виждам как се опитват да ми помогнат, стараейки се да не забележа нищо. Днес Ерен реши, че трябва да ме защити от Бренсис. Ерен.

– Той е верен другар – усмихна се Килиан.

Тави се намръщи.

– Но той не биваше да го прави. И без това съм достатъчно безпомощен.

Учителят се намръщи.

– В смисъл?

– В смисъл, че мога да изуча всички начини на ръкопашен бой и пак няма да мога да направя нищо срещу силен призовател на фурии. Някой като Бренсис. Дори и да съм с оръжие.

– Несправедлив си към себе си.

– Защо да съм несправедлив? – попита Тави.

– Ти си много по-способен, отколкото ти се струва – отвърна Килиан. – Може и никога да не станеш такъв майстор на меча, какъвто може да бъде един силен призовател на метал, или толкова бърз като призовател на вятър, или силен като призовател на земя. Но призоваването не е всичко. Малцина призователи имат дисцип­лината да развиват нови умения. А ти го правиш. Сега си доста по-боеспособен от мнозина от слабите призователи на фурии. Имаш с какво да се гордееш.

– Щом така казвате... – въздъхна Тави. – Но аз нямам такова усещане. Не чувствам, че има с какво толкова да се гордея.

Килиан се разсмя изненадващо топло.

– И това го казва юношата, който попречи на маратските орди да нападнат Алера и си спечели покровителството на самия Първи лорд? Твоята неувереност произтича от факта, че си на седемнайсет, а не защото не можеш да призоваваш фурии.

Тави почувства как се усмихва в отговор.

– Искате ли да си взема изпита сега?

Килиан махна с ръка.

– Няма нужда. Намислил съм нещо друго.

Тави примига.

– Наистина ли?

– Аха. В легиона има проблем с престъпността. През последните няколко месеца са извършени редица кражби от търговци и жилища, като при това някои от тях са били защитени от фурии. Засега легионът не успява да хване крадеца.

Тави замислено започна да хапе устни.

– Мислех, че използват градски фурии. Нима те не могат да разкрият кой е заблудил фуриите пазачи?

– Използват. И да, би трябвало да могат, но не успяват.

– Как е възможно това? – попита Тави.

– Не знам със сигурност – отвърна Килиан. – Но си имам теория. А ако крадецът извършва кражбите, без да призовава фурии? В такъв случай не би имало никаква полза от градските фурии.