Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Тави – каза Ерен ядосано, – точно по тази причина маестро Килиан те товари с толкова много допълнителна работа. За да те предпазва от забъркване в неприятности.
– Аз внимавам – усмихна се Тави.
Завиха в друг коридор, който се спускаше надолу.
– А ако сбъркаш? – попита Ерен. – Ако паднеш в някоя пукнатина? Или в стара шахта, пълна с вода? Или се натъкнеш на свирепа фурия?
– Всяко нещо крие рискове – сви рамене Тави.
Гаел повдигна едната си вежда и каза:
– Да, но не се чува често някой глупак да се е удавил, да е умрял от глад или да е паднал и да се е пребил в библиотеката или в пекарната.
Тави я възнагради с мрачен поглед, а междувременно групичката достигна до края на наклона, където коридорът се пресичаше с друг. Нещо проблесна в периферията на зрението на Тави и той се обърна надясно, вглеждайки се внимателно.
– Тави? – попита Макс. – Какво има?
– Не съм сигурен – отвърна Тави. – Стори ми се, че видях светлина там.
Гаел вече беше завила в срещуположната посока и Ерен я последва.
– Хайде – подкани ги момичето. – Знаете колко мрази да чака.
– И той знае колко обичаме да пропускаме закуската – промърмори Макс.
Тави се усмихна на думите му. Коридорът водеше към ръждясала двукрила врата. Тави я отвори и четиримата академи влязоха в класната стая.
Тя беше огромна, много по-голяма от столовата на Академията и таванът се губеше някъде нагоре в сенките. Две редици сиви каменни колони подкрепяха покрива, а поддържаните от фурии лампи, закрепени за тях, хвърляха в помещението пронизваща бяло-зелена светлина. В далечния край на залата бяха наслагани тръстикови рогозки, образуващи голям квадрат. До него имаше тежък бронзов мангал, чиито нажежени до червено въглени бяха единствен източник на топлина в помещението. Покрай едната редица колони беше очертана издължена площадка за трениране на бой с оръжия. Противоположният край на стаята беше изпълнен с навити въжета, дървени колове и съоръжения с различна височина – пътека с препятствия.
Маестро Килиан седеше на колене до мангала. Той беше набръчкан възрастен човек с тънка бяла коса, увенчаваща като ореол лъскавото му теме. Слаб, нисък и привидно крехък, той беше облечен с толкова стара и изтъркана преподавателска роба, че черният ѝ цвят отдавна беше станал сив. Беше обул няколко чифта вълнени чорапи, пръчката му лежеше на пода до него. Когато учениците се приближиха, той вдигна глава и слепите му, замъглени очи се обърнаха към тях.
– Това ли означава възможно най-бързо? – попита той раздразнено, със скърцащ глас. – По мое време учениците Курсори, които действаха толкова мудно, ги биеха с камшик и после ги караха да лягат върху сол.
Четиримата се приближиха до тръстиковите рогозки и седнаха в редица срещу стареца.
– Извинявайте, маестро – каза Тави. – Аз съм виновен. Пак Бренсис.
Килиан опипа пода в търсене на пръчката си, вдигна я и се изправи на крака.
– Без оправдания. Просто трябва да намериш начин да не привличаш вниманието му.
– Но, маестро – възрази Тави, – аз просто исках да закуся!
Килиан леко потупа Тави по гърдите с пръчката си.
– Нямаше да ти навреди да останеш гладен до обяд. Ако не друго, щеше да проявиш самодисциплина. А още по-добре щеше да бъде да проявиш съобразителност и да си оставиш малко от снощната вечеря, за да закусиш.
– Да, маестро – каза Тави навъсено.
– Някой видя ли ви, като влизахте?
– Не, маестро – отговориха четиримата едновременно.
– Добре тогава – каза Килиан. – Ако нямате нищо против, да започнем с изпита. Ти ще си пръв, Тави.
Всички се изправиха. Килиан закуцука към тепиха и Тави го последва. Докато вървеше, той почувства как въздухът около него се сгъстява – старият учител призоваваше въздушни фурии, за да подсилват усещанията му и да му помагат да долавя движенията. Килиан се обърна към Тави, кимна и каза:
– Защитавай се и нападай.
С тези думи дребният човечец замахна с пръчката си към главата на момчето. Тави едвам успя да се отмести и в последния момент видя как старият маестро вдига обутия си в чорапи крак и го насочва към коляното му. Момчето отскочи и възползвайки се от инерцията, се накани да нанесе ответен ритник в корема на Килиан.
Старият маестро хвърли пръчката, хвана Тави за глезена, усука го, момчето изгуби равновесие и се строполи върху рогозките. Ударът изкара въздуха на Тави и той лежа известно време, мъчейки се да си поеме дъх.
– Не, не, не! – започна да го хока Килиан. – Колко пъти трябва да ти го повтарям? Трябва да си движиш не само краката, но и главата, глупако! Не можеш да очакваш една нецеленасочена атака да успее! Трябва да обръщаш глава и да наблюдаваш целта. – Той вдигна пръчката си и чукна Тави по главата. – Освен това моментът на нападението не беше избран удачно. Ако някога ти е възложена мисия и те нападнат, подобно поведение ще означава сигурна смърт.