Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
пред нея.
Беше забелязала намек за истинската му същност в дивата махагонова извивка на
веждите му и неочакваните бръчици от смях около очите му – прелъстителна и
предизвикателна изненада.
Мъже като него цял живот са били част от сексуални фантазии – нейните и на
всяка друга жена. Той бе онзи недостижим, силно сексуален мъж, чието обгърнато в
каменни стени сърце изпращаше проблясващо в неон съобщение "емоционално
непригоден"… звярът, който всяка жена иска да укроти.
След по-малко от пет минути той се понесе нагоре по стълбите със скована
походка, която доказваше, че е овладял емоциите си. Началникът бе заменил мъжа,
разколебан от връзката между тях, който можеше да усети, но не и да назове. Но
отвътре той излъчваше жега, на която тя искаше да отвърне, остър сексуален заряд,
който той прекрасно успяваше да скрие – от всеки друг, освен от нея – затова се прояви
като презрение.
- Коя си ти всъщност? – попита той, въпрос, който тя обмисляше да зададе, когато
се натъкна на тухлената стена около сърцето му.
Хармъни потръпна и скръсти ръце. Разчитането му не беше от най-приятните
способности в ясновидския й живот.
- Казах ти. Казвам се Хармъни Картрайт. Със сестрите ми притежаваме магазина
за старинни дрехи и антикварни предмети "Безсмъртна класика" на пристанището
Пикъринг в Салем. Аз съм доставчикът. Стар замък, стари дрехи, нали? Какво пречи да
попитам? Все още ли ще мога да разгледам наоколо?
Той искаше да откаже заради принципа, като мярка за самозащита, убедена беше,
но егото му презираше човешката слабост, особено неговата собствена. Той прочете
отново надписа на тениската й и нещо в думите "Гордея се, че съм страхотна" го накара
да се намръщи.
Да чете написаното върху гърдите й го разсейваше, което пък го дразнеше. И
макар че вероятно би трябвало да се бои от начина по който можеше да го разчита, на
нея й харесваше, че той мисли за това какво иска да направи на и с нея.
Проклятие, бяха обхванати от похот – взаимна похот, – за която тя знаеше, а той
не. Похот, която тя би желала да изследва, а той – да пребори. О, баси възможностите.
Защото заради неговата твърдоглавост и понеже тя разпалваше либидото му, тя
знаеше, че той ще й позволи да остане. Горещо и все по-горещо, сержантът страдаше от
тежък случай на нежелана похот, но въпреки това тялото му продължаваше да
сътрудничи.
Наслаждавайки се на способността си да го повали на колене – за нещастие
фигуративно казано – Хармъни се ухили вътрешно, но не можеше да позволи на силата
си да я главозамае. Защото в добавка към силната си похот, Пакстън бе объркан,
раздразнен и решен да отрича сексуалното привличане и да се въздържа.
Сякаш щеше да му го позволи, помисли си тя, възхищавайки се на борбата му.
Щеше да е великолепно, стига да имаш време да го опитоми.
Решителна колкото него – и силно изкушена да му скочи просто заради принципа,
само за да докаже, че го може – поне тя разбираше, че роклята и пръстенът или нещо
свързано с тях са причината за тази изгаряща, макар и временна, ясновидска връзка
между тях.
Тя знаеше, че трябва да постави дистанция помежду им или един от двамата щеше
да изгори и да повлече и другия.
- До после – рече тя, хуквайки по витите стълби на една от кулите, усмихвайки се,
защото усети шока му докато стоеше там, където го остави тя, олюлявайки се.
Дистанцията, която тя постави помежду им, отслабваше способността й да усеща
емоциите му с всеки етаж, който изкачваше.
Всяка стълбищна площадка изглежда водеше до различни жилищни помещения,
сякаш кулата бе основата, около която бе построена останалата част от замъка, което,
от архитектурна гледна точка, не изглеждаше възможно, но какво ли пък разбираше тя?
Хармъни започна опознавателното си пътешествие от върха. Откриването на
старинни дрехи би било неочаквана способност в сравнение с ясновидската й задача,
която може би щеше да включва и самия Кинг Пакстън.
Каквато и да бе целта й, възнамеряваше да извлече полза от пътуването.
Направи няколко погрешни опита на няколко от етажите или крилата – трудно бе
да се определи. По-старите крила бяха с определено морски дизайн. Не бе изненадващо
при положение, че мястото бе строено от морски капитан, на чието има било кръстено