Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Щом се завърна, го попитах.
— Да, господин капитан, от двадесет години упражнявам тази професия в тукашния град, където живеех в немотия. Работа имах рядко — да направя кръвопускане, да сложа някоя вендуза, да превържа няколко драскотини и да наместя няколко изкълчени крайници. Което печелех, не ми стигаше да живея. Но мога да кажа, че от миналата година моето положение се промени, аз спечелих много пари, които вложих добре и за това си благосъстояние трябва да благодаря на вас господин капитан, само на вас. Бог да ви благослови.
— Как така?
— Вие познавате хазайката на дон Джеронимо и оставихте на заминаване нещо за нея. Тя обаче го предаде на един приятел, а той без зло намерение го подари на жена си. Разбира се, жена му не искаше да остане по-назад и го предаде на един любовник, който от своя страна беше така щедър, че за по-малко от един месец аз получих няколко десетки пациенти. Следващите месеци бяха не по-малко плодоносни. Така лекувах доста хора и ги карах, както е редно и законно, да ми плащат добре. И днес имам още няколко пациенти, но за по-малко от един месец няма да имам вече, тъй като болестта е потушена. Сега ще разберете радостта, която ме обхвана, когато ви видях. Мога ли да се надявам, че ще останете тук няколко дни, за да накарате извора на щастието ми да избликне отново.
Трябваше да се разсмея от неговия разказ, но го натъжих с обяснението си, че не съм болен. Той ме увери, че при завръщането ми не ще мога да твърдя същото, понеже страната, в която съм отивал, била пълна с лоша стока. Все пак никой не притежавал като него тайната да премахва злото. Той ме увери, че мога да разчитам на него. Благодарих му и се завърнах на борда. Разказах историята на господин Долфин, който се смя сърдечно. На следващия ден отплавахме, а на четвъртия ни сполетя такава буря, че за малко да ми струва живота. Това стана по следния начин:
Един славонски свещеник, изпълняващ длъжността свещеник на кораба, съвсем неук, нахален и суров човек, на когото при всеки повод се подигравах, беше станал, естествено, мой враг. Не съм предполагал, че душата на един божи служител може да бъде толкова злъчна! През време на най-силната буря той се настани на най-горната палуба и с молитвеник в ръка пъдеше от мен дяволите. Моряците смятаха, че са загубени, плачеха, бяха отчаяни, занемариха маневрите, тъй нужни, за да предпазят кораба от скалите, които се виждаха отдясно и отляво.
Осъзнавах опасността, на която се излагахме. Осъзнавах и лошото влияние на неговите заклинания върху екипажа, което, вместо да ги насърчи, ги обезкуражаваше и счетох за уместно да се намеся. Изкачих се по въжето на кораба, извиках моряците на работа и им казах, че няма никакви дяволи и че свещеникът, който им ги внушаваше, е глупав. Можех да говоря каквото си искам, можех да се изложа сам на най-голямата опасност и да им покажа, че само с енергична намеса можем да се надяваме на спасение, но не можех да попреча на свещеника да ме обяви за безбожник и да насъска по-голямата част от екипажа против мен. Ветровете предизвикваха непрестанно вълнение в продължение на два дни и подлецът успя да убеди моряците, които го слушаха внимателно, че бурята нямало да премине, докато аз се намирам на кораба. Воден от тази мисъл, един от тях издебна удобен момеят да изпълни внушенията на свещеника и когато стоях на края на горната палуба, ми нанесе такъв силен удар с едно въже, че аз паднах. Би било свършено с мен, ако дрехата ми не се беше закачила на върха на котвата и по такъв начин попречи на падането ми в морето. Тази котва беше в буквалния смисъл на думата „спасителна котва“. Дойдоха ми на помощ и аз бях спасен. Един подофицер ми показа моряка, който ми беше нанесъл убийствения удар. Взех подофицерската тояга и набих здраво дангалака, но моряците и разгневеният свещеник се притекоха при неговия вик и аз бих бил победен, ако войниците не бяха застанали на моя страна. Капитанът дойде заедно с господин Долфин. Те трябваше да изслушат свещеника и за да усмирят бандата, да й обещаят, че при първа възможност ще ме свалят на сушата. Но свещеникът, все още недоволен от това, поиска да му предам пергамента, който бях купил от някакъв грък в Маламоко в момента на качването си в кораба. Не си опомнях вече за това, но то беше вярно. Смеейки се, го предадох на фанатичния дякон, който нададе победен виж, поиска да му изнесат един мангал от кухнята и извърши над него аутодафе. Нещастният пергамент се обръщаше и извиваше в продължение на половин час, разпадаше се, а свещеникът представи това като едно чудно явление, което убеди всички моряци, че пергаментът е бил договор с дявола. Мнимата сила на този пергамент се състояла в това, че правела всички жени влюбени в мъжа, който го носел. Аз се надявам читателят да разбере, че не вярвах ни най-малко във вълшебни питиета, талисмани и амулети. Бях купил пергамента само за шега.