Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Но се наложиха промени и всичко трябваше да се върши на юруш заради оная гадна и хитра бабичка.
Втори ден вече Мирон по всевъзможни начини изказваше недоволството си от Наташа. Основното му неодобрение беше, че тя, както се изясни, не е вникнала в цял раздел от математическия анализ.
— Без него не можем да продължим нататък — повтаряше той сърдито. — Това са „а“-то и „бе“-то, основите на висшата математика, и докато не ги разбереш, нищо няма да постигнеш.
— Но нали решавам задачите, и ги решавам правилно — оправдаваше се Наташа. — Какво не ти харесва?
— Ти просто си назубрила всичко като папагал. А аз искам да го разбираш.
Наташа току плачеше от досада и отчаяние, но опитите на младежа да й обясни зле усвоения материал „на пръсти“ оставаха безуспешни. Към края на деня той помоли пазача да извика Василий.
— Василий Игнатиевич, работата ни се застопори — с убит глас го посрещна Мирон. — Колко време ни остава до идването на специалистите?
— Ами десетина дни. Защо?
— Ако съм разбрал правилно, ние трябва да им представим Наташа в целия блясък на един талантлив вундеркинд математик. Страхувам се обаче, че нищо няма да излезе.
— Как така няма, защо? — разтревожи се Василий. — Нали още първия ден ти сам каза, че момичето е цяло съкровище. Така ли беше или не?
— Така беше — кимна Мирон. — Но ако не сте забравили, ви казах още, че тя има огромни заложби, които трябва да се усъвършенстват най-прецизно. Именно с това се занимавах през цялото време. А сега се оказа, че в знанията й има големи празноти във връзка с основите на висшата математика. Всъщност тя е научила всички теореми, но явно не ги разбира. И това може да провали всичко.
— И какво да правим? Имаш ли някакви предложения?
— Имам, но… Дори не знам как…
— Казвай, казвай — окуражи го Василий, — ако все още може да се поправи нещо, ние непременно ще го направим. Не бива да допуснем всички тези усилия да отидат на вятъра. Може би ти трябва още време да се занимаваш с нея? Мога да се споразумея с експертите да дойдат по-късно, не след десет дни, а, да речем, след три седмици. Това време ще ти стигне ли?
— Проблемът не е във времето, Василий Игнатиевич, а в невъзможността да й обясня този раздел. Аз съм обикновен студент, макар и способен, но не съм гениален математик. А само един гений може да обясни толкова сложни неща на едно дете, па било то и надарено, и при това за няколко дни. Само гений е в състояние да открие нетрадиционен подход към тях, да намери друга логика, понятна и проста.
— Искаш да кажеш, че трябва да изнамерим отнякъде такъв гений и да го докараме тук? Ее, ти вече прекаляваш. Тая няма да я бъде. Търси друг изход.
— Има изход, и то много по-лесен. Трябва да се намери една книга, написана точно от такъв гений.
— Няма проблеми — тутакси се съгласи Василий с видимо облекчение. — Напиши заглавието и ще я имаш тая дяволска книга, щом като толкова не може без нея.
— Не може, повярвайте ми — горещо възкликна Мирон. — Наташа ще се издъни на този раздел, ако вашите експерти решат да проверят способностите и по висша математика. С химията и физиката всичко е наред, обаче това…
Той тъжно въздъхна и красноречиво сви рамене.
Стихотворението на Наташа Терехина за малкото й братче по случай рождения му ден беше разпечатано в няколко екземпляра и на бюрото си го държаха полковник Гордеев, следователят Олшански, Настя Каменска и Юрий Коротков. Те ту се събираха на съвещание, ту се разотиваха по кабинетите и домовете си, четяха и се взираха във всеки ред, във всяка дума и буква, като се опитваха да проумеят какво всъщност иска да им съобщи отвлеченото момиче. Вниманието им веднага бе привлечено от словосъчетанието „Златния човек“, защото се срещаше на три места в стихотворението, но то не означаваше нищо както за малкия Павлик, така и за Оля и Ирина. Те не можеха да се сетят Наташа някога да им е разказвала или споменавала за някакъв Златен човек. Значи тези думи бяха адресирани към тях, служителите на милицията. Но какво означаваха те?
— Да не е бронзов паметник? — предложи версията Гордеев. — Може би крият момичето в къща, до която има такъв паметник.
— Да-да, бронзов паметник на някой Герой на Съветския съюз, издигнат в родното му място — подхвана Коротков. — Не е трудно да се установи в кои градове има подобни бюстове.
— Ами търси — разпореди се Гордеев. — А ние ще продължим да умуваме. Какво още?