Урокът от нейната смърт [bg]

— С какво е зареден?

— Солидно.

— Мислех си, че се използва каменна сол, гумени куршуми или нещо подобно.

— Не. Оловни сачми.

— Не се ли налага да използвате стоманени? Мислех си, че в тия райони използвате стоманени.

Корд каза:

— Не е ставало чак толкова нужда да стреляме сачми по хората наоколо.

— Да, наистина. Използвал ли си го някога?

— На два пъти съм го насочвал. Никога не съм дърпал спусъка, страшно съм доволен да го кажа. Имаш хубава жена.

— Да.

— Колко деца имаш общо?

— Седем. Къде отиваме?

— Фредериксбърг.

— О. Защо?

— Защото — отвърна Корд.

— О.

След двайсет минути спряха на голям паркинг и влязоха в сградата на Окръжното управление. Минаха край окръжната шерифска служба. Корд забеляза, че боядисваха една празна канцелария. Това беше старият кабинет на Т. Т. На табелката до вратата нямаше име. Той си представи табелка с името С. А. Рибън. Корд и Кресги продължиха по-нататък, към канцелария в дъното на коридора. Със златни букви върху рифеловано стъкло, пишеше: „Окръжен секретар“.

Кресги се спря да разглежда в коридора обявление за издирвани лица. Той каза на Корд:

— Ти имаш работа, детективе, аз мога да почакам тук.

— Не, не, влизай.

Корд тръгна през летящата врата и влезе в тъмен, сенчест стар кабинет, където се хвърляше в очи стар маслен портрет на съдия, изглеждащ така, сякаш през цялото време, докато е позирал, бе обмислял най-жестоки и необикновени наказания.

Откъм бюро до прозореца посивял плешив мъж с омачкана бяла риза, папийонка и тиранти им махна да се приближат.

— Поемете си дъх, господа. — Окръжният секретар започна да рови из купчините листове по бюрото. — Какво имаме тук, какво имаме тук… Така. Ето. — Той намери два листа, изпълнени със ситно напечатан текст. Сложи ги пред себе си. — Ти си направо смахнат, Корд, да се откажеш от подобен шанс.

Корд рече:

— Вероятно наистина съм.

— Нашите бяха направо бесни, това ще ти кажа. Никой не искаше така да стане.

— Аха.

— Ако не си разбрал.

— Разбрах.

— Какво иска да каже той? — Кресги попита Корд.

Секретарят добави високо, сякаш се надяваше да го подслушват.

— И никой тук не прелива от радост, задето наследихме, ти си знаеш кого.

Корд предположи, че той има предвид Рибън.

— Това вече не можете да ми го припишете на мене.

Окръжният секретар изведнъж стана сериозен и после разстели листовете пред себе си. Започна да прехвърля някаква дебела папка. Спря се на една страница и заговори скорострелно към книгата.