Открадни си свят [bg]

На единия екран се виждаше Дог Шварц, а на другия — Саския Зодиак. Грант Непреклонния местеше поглед между тях, но всъщност не ги виждаше. Виждаше само капитан Джут. Табита. Те бяха нейни, всички тези захвърлени, ненужни аксесоари, тези блудни души, които тя бе обречена да спаси, просто защото такова бе мястото, отредено й от съдбата в общия план на нещата. Те бяха като захвърлени дрехи, над които се виждаше неприкритото й, голо тяло. „Хвърчащото куче“ витаеше из помещението като някакъв пораснал до неимоверни размери механичен скакалец. Грант Непреклонния го погали разсеяно и зарови пръст под дебелата му броня.

Включи трети екран, където извика картина от мактреворския „Клавикорн“, разположен две нива под „Всичко е предвидено“. Роботизиран механик тъкмо шлайфаше гръбните му спойки.

— Ето една малка красавица, която скоро ще радва окото на притежателя си — който и да е той — промърмори Грант. За всеки случай поиска да му пратят регистрационните й документи.

Його изхриптя сподавено, без да откъсва очи от напрегнатата му поза. Знаеше, че мислите му не са в аукциона. Тя извъртя глава и погледна жената с червената шапка на четвъртия монитор, висящ от покрива на кабината. Грант Непреклонния усети, че се раздвижва. Той проследи погледа й и се усмихна. Чукна няколко клавиша. Його видя, че жената с шапката притиска с пръст слушалката си.

— Полковник, интересува ли ви клавикорнът? — попита Грант Непреклонния. — Притежателят му е готов да се раздели с него, при това спешно. Необходим е ремонт на електроинсталацията, попълване на запасите от вода, охрана. Какво ще кажете?

— Вече имаме „Изобилие“, приятелю — засмя се хладно полковник Старк.

— Не съвсем, полковник. Тази стока още не е извадена за продан.