Деца от кръв и кости [bg]

— След три дни намерили трупа му — довършва Имани.

Небеса! Гледам след Феми, който си пробива път през тълпата. Още една жертва на властта на баща ми. Още една причина да действаме веднага.

Тзеин клюмва. Протяга се и сграбчва нечия метална чаша толкова силно, че тя се огъва под пръстите му.

— Това не е краят — обаждам се аз. — Ако не можем да влезем с подкуп, можем да ги нападнем и да я измъкнем.

Кеньон изсумтява и отпива още една голяма глътка от напитката си.

— Ние сме едри, не глупави.

— И какво е глупавото тук? Нямате нужда от големината, трябва ви само магията ви!

При думата „магия“ цялата маса замръзва, сякаш съм изрекла грозна обида. Всички се споглеждат, но Кеньон мята остър поглед към мен.

— Ние нямаме магия.

— Все още не. — Изваждам свитъка от торбата си. — Но ние можем да ви я върнем. Крепостта е построена да удържа на хора, не на магия.

Очаквам поне един от тях да погледне свитъка отблизо, но всички го гледат като фитил, който всеки момент ще пламне. Кеньон отстъпва назад от масата.

— Време е да си тръгваш.

Имани и Кани веднага стават и ме сграбчват от двете страни.

— Ей! — изкрещява Тзеин.

Той се бори с Ифе и Кеньон, които го задържат.

— Пуснете ме!

Всички в бара млъкват, за да не пропуснат забавлението. Въпреки че ритам и викам, момичетата не проявяват милост, а се втурват към вратата сякаш животът им зависи от това. Но докато Имани диша накъсано и с хриптене, а Кани ме стиска по-здраво, аз разбирам.

Те не са гневни…

Изплашени са.

Измъквам се от ръцете им с хватка, на която ме научи Инан преди много луни. Сграбчвам дръжката на меча си и го изваждам със замах.

— Не съм дошла да ви навредя — изричам тихо. — Единственото ми желание е да върна магията ви.

— Коя си ти, по дяволите? — пита Имани.

Тзеин най-после се измъква от Кеньон и Ифе и си проправя път през божниците и близначките, за да стигне до мен.

— Тя е с мен. — Той принуждава Имани да се отдръпне. — Това е всичко, което трябва да знаете.

— Всичко е наред.

Излизам от сянката му и безопасността на покровителството му. Всички погледи в бара ме пронизват, но за първи път аз не се свивам. Представям си майка ми пред тълпа от олойе, способна да привлече вниманието на цяла стая само с едно повдигане на веждата. Сега трябва да почерпя от тази сила.

— Аз съм принцеса Амари, дъщеря на крал Саран и… — Въпреки че устните ми никога не са изричали тези думи, в момента разбирам, че нямам друг избор. Не мога да позволя редът на наследяването на трона да ми попречи. — И бъдеща кралица на Ориша.

Тзеин повдига учудено вежди, но не си позволява да остане в шок дълго време. В бара избухва неконтролируемо бърборене, което продължава цяла вечност. Накрая Тзеин успява да накара тълпата да замълчи.

— Преди единадесет години моят баща ви отне магията. Ако не действаме веднага, ще изгубим единствения шанс да я върнем.