Колелото на Осхайм [bg]

— Лъжи — казах аз.

— Колелото се върти, Джалан. Не може да бъде спряно. Промяната не може да бъде спряна. Всичко, което познаваме, ще свърши. Въпросът не е как да се борим срещу това, а как да оцелеем. Наблюдавала съм те и знам, че ти, Джалан Кендет, си преди всичко човек, който оцелява.

— Лъжи — повторих, но най-лошото не беше, че тя почти със сигурност е права, че Колелото не може да бъде спряно. Най-лошото беше, че е права за мен. Можех да си тръгна. Можех да предам всяко доверие, за да си спася кожата. Да, щеше да боли и щях да се проклинам и да унивам… но после? Не мислех, че това ще ме прекърши — не както би прекършило Снори, ако някога съумее да направи подобно нещо. Аз не бях толкова дълбок. Не бях замесен от същото тесто. Снори беше истината. Непоклатим. Неогъваем. Ще устои или ще се счупи, нищо по средата. А аз? Принц Джалан беше лъжа, която си разказвах сам, изменчив, приспособяем, издръжлив… оцеляващ. — Как може някой да преживее края на всичко съществуващо?

Ето го на̀. Това си беше кажи-речи предателство. Бях помолил Синята дама да посее в мен семето на надеждата. Сега отражението ми приличаше и на двама ни — някаква странна смесица — нейната възраст върху моите кости, нейните думи в моята уста.

— Има начини, известни на хората с могъщество. Истинско могъщество, което се корени в ума, а не в титли или земи, или големи армии. Аз ще преведа тези, които ми служат, през пресечната точка на сферите в един нов свят. Но те трябва да са близо до мен в последния момент. Толкова близо, че да ги докосна.

— Значи трябва само да мина през твоята стена и да дойда при теб в онази кула, а? — Надеждата ми поначало си беше крехка, но не бях очаквал да се разкапе толкова бързо.

— Има и друг начин. За човек с ключа на Локи.

— Слушам. — Ръката ми напипа ключа.

— Центърът на Колелото е окото на бурята. Когато световете се пръснат като огледала и всички парченца се посипят, който стои в центъра на Колелото, ще премине невредим. — В отражението ми вече нямаше много от мен, само очите ми, взиращи се от лицето на една старица.

— Казвали са ми, че това не е място, където някой би избрал да чака.

— Двигателите на Колелото продължават да променят света. Колелото продължава да се върти, но намерението на Строителите никога не е било такова. Двигателите бяха създадени да го завъртят до определена точка и не повече, да го задържат на място, да дадат малко магия на всеки Строител и да променят света им от едно устойчиво състояние в друго. Фактът, че Колелото продължи да се върти, съвсем-съвсем бавно, беше грешка, непредвидено събитие. Ние сме тези, които въртим Колелото, когато използваме дадените ни от него сили, а машините в Осхайм ни помагат да го въртим значително по-бързо, отколкото бихме могли да го правим сами.