Колелото на Осхайм [bg]

— Докато ние тропаме по стената ѝ, вниманието ѝ ще е насочено насам, а силата ѝ ще е вложена в поддържане на защитите ѝ. Ти трябва да намериш изхода ѝ в Осхайм и да го унищожиш. Тогава ще дойде моментът да пробием преградите ѝ — когато няма къде да бяга. Когато няма дупка, в която да се скрие. Тогава ще ѝ потърсим сметка. — Челюстите на Червената кралица се стегнаха, щом си представи този момент. — Когато го направиш, сестра ми ще разбере и ще действаме.

— Ти не си виждала Осхайм — той е необятен! Как мога да се надявам, че ще намеря едно огледало? — Като че ли изключването на двигателите на Колелото не беше достатъчно невъзможно, ами сега трябваше да намеря и игла в купа сено, широка пет мили.

— То ще е в сърцето на всичко. Ще го откриеш.

След като не бях успял нито да прехвърля ключа на баба, нито да я накарам да прати някой друг, нито да ми даде армия да ме пази, ми оставаше само едно убежище.

— Ами ако тя е права? — прибягнах към аргументите на Кара.

— Ако така или иначе всички сме загубени, какво значение има дали светът ще изгори днес или утре? Защо най-силните, най-умните да не се спасят, щом не могат да спасят никой друг? Минавало ли ти е през ума да се присъединиш към нея? — Оставих неизречено „и да спасиш и мен“.

Плесницата не бе кой знае колко изненадваща. Нито пък силата ѝ, която ме запрати на земята, хванал се за лицето.

— Ние сме Кендети, Джалан! — Тя се извиси над мен. — Ние се борим. Борим се, когато всяка надежда е изчезнала. Борим се, докато в нас има останала и капка кръв. — Вдигна ме на крака, все едно бях дете, а не мъж висок над шест стъпки. — Ние се борим. — Очите ѝ бяха вперени в моите, твърди като кремък. — Тази жена уби дядо ми. Проля кръвта на моя род. Опита се да убие и мен, и докато ме бранеха, брат ми и сестра ми бяха променени… изопачени в това, което са сега. — Понижи глас и гневът ѝ утихна, но хватката ѝ си остана все така желязна. — Тази жена е живяла прекалено дълго и ще пожертва бъдещето на милиони, за да може самата тя да живее още векове. Да, искам да спася моя град, моята страна, моя народ, и да, ще платя с живота си и с твоя, за да им дам още година, месец или ден. Но ако си говорим честно… Ако искаш да знаеш какво тая в сърцето си, Джалан… Това, което ме движи, е, че няма да позволя на тази кучка да спечели. Тя вдигна ръка срещу мен и близките ми. И ще умре от собствените ми ръце. Няма да има вечен живот за нея. Нито нов свят. Това е война, момче. Моята война. Аз съм Червената кралица — и аз не губя.

Пусна ме и стъпих отново на краката си. Бях знаел какво ще каже. Също така бях знаел, че е права. Или поне по-права от Синята дама. Старите навици обаче умират трудно и трябваше поне да опитам всеки вариант за измъкване.