Без светлина [bg]

Той остави разхвърляната стая, заключи вратата и се върна в къщата през вратата откъм терасата. Застанал сред трапезарията, той се помъчи да елиминира някои от най-вероятните места, които обикновено би претърсил. Ако той би искал да скрие нещо изключително ценно, нещо, от което животът му може да зависи един ден, би трябвало да е сигурен, че този предмет няма да стане жертва на капризите на шанса, като например една обикновена кражба. Не би използвал нещо, което би могло да бъде откраднато. Стереоуредби, телевизор, уреди, мотоциклетът, инструменти, мебели. Трябваше да ограничи търсенето по конструкцията на самата къща. И ще започне от стаята, която обикновено се смята за най-лична. Той се залови със спалнята на Шек. Разглоби всичко, както и в стаята откъм двора, но нищо не откри.

Това беше обезкуражаващо, но не и неочаквано. Ако Шек е бил такъв професионалист, за какъвто го смятаха, той нямаше да остави нещо важно да се търкаля из къщата. Според догадките на Нюман Шек е бил човек, умеещ да оцелява и се е гордеел, че е живеел — и е оставал жив — благодарение на собствената си съобразителност.

Отиде в другите две спални и ги претърси по същия начин, дори разглоби термостата в коридора. Нищо.

Когато излизаше от втората спалня, той изведнъж се спря. Душовете. Не беше надниквал в нито един от душовете. Но не в спалнята на Шек, защото тя е била редовно използвана, а в другите две, които никога или много рядко са били използвани. Той се върна в спалнята, от която току-що бе излязъл и отиде в кабинката на душа. Главата на душа беше широка, достатъчно голяма да побере кутийка с 35 мм филм или нещо подобно. Той я развинти. Нищо. Отиде в другата спалня. Същият вид душ. Нищо. Той стоеше с главата на душа в ръка. Боже мой. Този душ никога не бе използван. Той погледна надолу, към краката си… към отводнителния канал. Той остави душа, извади отвертка от джоба си и свали двата винта от хромираната решетка над канала. Нищо. Остави всичко там, върна се във втората спалня и отиде при душа. Застана на колене и се вгледа в решетката над канала. Като че ли имаше късче от марля, залепено до един от отворите. Погледна по-отблизо, насочвайки фенерчето към канализационната тръба. Не беше марля.