Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Мисля, че Лоуис е майка ми — каза Лети.
— Не знаеш ли?
— Не, не знам. Починала е, когато съм била на три, и ме е осиновил друг човек. Обаче съм Риндс.
— И аз. Винаги съм бил Риндс — заяви той и тримата се засмяха. След това старецът се натъжи и каза: — Вече нямам много близки. Всички се пръснаха.
— Какво стана със Силвестър? — попита Лети.
Той се намръщи и се размърда, сякаш го болеше. Няколко минути диша тежко и като че ли забрави въпроса. Погледна двете жени, сякаш ги виждаше за пръв път, и изтри носа си с ръкава. След това се върна в настоящето и отговори:
— Ние заминахме. Не знам. Чувал съм, че после се е случило нещо лошо.
— Имаш ли представа какво? — Химикалката на Порша беше застинала неподвижно.
— Убили го.
— Кой кого убил?
— Белите мъже.
— Защо са го убили?
Боаз отново се отнесе, сякаш не бе чул въпроса. После каза:
— Не знам. Нас ни нямаше. Сега си спомних Лоуис. Сладко момиченце. Бенсън ни биеше.
Порша се чудеше дали изобщо могат да вярват на думите му. Очите му бяха затворени и ушите му потрепваха, все едно беше получил припадък.
— Бенсън, Бенсън — повтаряше старецът.
— Бенсън се е оженил за майка ти, така ли? — предпазливо попита Порша.
— Научихме само, че някакви бели мъже са го убили.
34
Някъде по средата на доста ползотворната си сутрин Джейк разпозна безпогрешно тропота на огромните обувки на Хари Рекс по дървеното стълбище. Пое си дълбоко дъх, изчака и после видя как вратата рязко се отваря без никакво почукване.
— Добро утро, Хари Рекс — поздрави той.
— Да си чувал за рода Уайтсайд от другата страна на езерото? — попита новодошлият и се отпусна задъхан на един стол.
— Смътно. Защо…
— Най-шантавите откачалки, на които съм попадал. Миналия уикенд господин Уайтсайд пипнал жена си в леглото с един от зетьовете, така че наведнъж им се стоварили два развода. А преди това и една от дъщерите им подала молба за развод и делото дойде при мен. Затова в момента имам…
— Хари Рекс, моля те, не ме интересува. — Джейк знаеше, че такива истории се точат цяла вечност.
— Е, извинявай. Дойдох, понеже в момента всички са в кантората ми, крещят и се дерат, та се наложи да извикаме полиция. До гуша ми дойде от клиентите ми, от всички до един. — Той изтри чело с ръкава си. — Да имаш бира?
— Не, само кафе.
— Последното, от което се нуждая. Сутринта говорих със застрахователната компания — предлагат сто трийсет и пет. Приеми, ясно? Веднага.
Джейк си помисли, че приятелят му се шегува и едва не се засмя. Застрахователите от две години се бяха запънали на сто хиляди долара.
— Сериозно ли говориш?
— Да, сериозно, скъпи ми клиенте. Вземи парите. Секретарката ми печата споразумението в момента. Ще ти го донесе по обед. Приеми го, убеди Карла да подпише и бързо ми го върни обратно в кантората. Ясно?
— Ясно. Как успя?
— Джейк, момчето ми, ето къде си сбъркал. Завел си делото в Областния съд и си поискал съдебни заседатели, защото след процеса на Хейли си се поувлякъл и си решил, че на всяка застрахователна компания ще й се разтреперят мартинките, ако трябва да се изправи в съда срещу теб, великия Джейк Бриганс, пред съдебни заседатели от окръг Форд. Аз го забелязах. И други са го забелязали. Съдиш ги за щети и си въобразяваш, че ще получиш голяма присъда, ще вземеш добри пари и ще отбележиш хоумрън в гражданско дело. Познавам те и знам какво си си мислел, пък ти, ако искаш, отричай. И понеже на застрахователите не им пука, двете страни засядат в окопите, нещата минават на лична основа и се изнизват години. Случаят имаше нужда от свеж поглед и от човек като мен, който знае как разсъждават застрахователните компании. Освен това им казах, че няма да водя делото в Областния, ще го оттегля и ще го подам тук, където до голяма степен контролирам предстоящите дела и всичко останало. На другите адвокати не им допада мисълта да водят граждански дела в този окръг. Затова малко се посдърпахме и покарахме и накрая ги убедих да приемат сто трийсет и пет хиляди. Ти ще прибереш около четирийсет, аз няма да взема хонорар, както се уговорихме, и ще се изправиш на крака. Ще звънна на Уили да му кажа, че с Карла ще платите двеста двайсет и пет хиляди за Хокът Хаус.