Сянката на чинара [bg]

33

Джейк не изрече нито една дума, която би могла да се оцени като намек за неуважение. Срещнаха се на верандата в един ветровит, но топъл мартенски следобед и през първия половин час разговаряха за двамата синове на съдия Атли. Рей беше преподавател по право във Вирджинския университет и засега съумяваше да води спокоен и полезен живот. По-малкият, Форест, не успяваше. И двамата навремето бяха изпратени на изток в пансион, затова не бяха познати в Клантън. Форест се бореше да преодолява пристрастията си, а това много тежеше на баща му, който гаврътна два коктейла с уиски още през първите двайсет минути.

Джейк се подготвяше и когато настъпи подходящ момент, каза:

— Мисля, че нашите кандидати за съдебни заседатели не са непредубедени, господин съдия. Името Ланг предизвиква омраза в окръга и според мен Лети няма шанс за справедлив процес.

— Този престъпник трябваше да остане без шофьорска книжка, Джейк. Чух, че с Ози сте протакали делото му. И това изобщо не ми харесва.

Джейк се засегна. Случаите на шофиране в нетрезво състояние изобщо не попадаха под юрисдикцията на Рубън Атли, но както обикновено той смяташе, че и те са негова работа.

— Това не е вярно, господин съдия. А Симиън Ланг пак щеше да шофира, дори ако книжката му беше отнета. Липсата на книжка не би спряла хора като него. В петък вечер преди три месеца Ози организира хайка на пътя. Шейсет процента от чернокожите и четирийсет процента от белите нямаха шофьорски книжки.

— Не виждам връзката — отговори съдия Атли, а Джейк не възнамеряваше да го осветлява по въпроса. — Хванали са го да шофира пиян през октомври. Ако случаят му беше минал както трябва през съда, щяха да отнемат шофьорската му книжка. И той най-вероятно нямаше да е зад волана миналия петък вечерта.

— Аз не съм негов адвокат, господин съдия. Нито тогава, нито сега.

И двамата разклатиха кубчетата лед в чашите си и изчакаха мигът да отмине. Съдия Атли отпи и каза:

— Ако толкова държиш, подай искане за промяна на мястото на процеса. Не мога да те спра.

— Бих желал то да се приеме сериозно. Оставам с впечатлението, че вече сте решили. А нещата са се променили.

— Аз приемам всичко сериозно. Ще научим много, когато започнем да избираме съдебни заседатели. Ако преценим, че хората са прекалено информирани по случая, ще преустановим избора и ще решим какво да правим. Мисля, че вече ти обясних.

— Да, обяснихте ми, господин съдия.

— Какво стана с нашия приятел Стилман Ръш? В понеделник ме осведоми по факса, че вече не е адвокат на Хършъл Хъбард.

— Уволнен е. Уейд Лание маневрира от месеци и се мъчи да събере всички оспорващи завещанието в своя лагер. Явно е отбелязал сериозен успех.