Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Не е голяма загуба. Ще се разправям с един адвокат по-малко. Стилман никак не ме впечатлява.
Джейк си прехапа езика и успя да не изрече нито дума. Ако съдията искаше да се отърве от още един адвокат, Джейк определено нямаше нищо против. Имаше предчувствието обаче, че нищо повече няма да бъде казано, поне не от стареца.
— Познаваш ли Артър Уелч от Кларксдейл? — попита съдия Атли.
— Не. Знам само че е приятел на Хари Рекс.
— Днес сутринта говорихме по телефона и той ми каза, че ще представлява господин Ланг и по време на развода, макар че надали ще има много работа. Клиентът му щял да се откаже от всякакви претенции и да приключи с развода. Не че има значение. С гаранцията, която му е определена, и при тези обвинения няма да излезе скоро на свобода.
Джейк кимна в знак на съгласие. Артър Уелч правеше точно каквото му кажеше Хари Рекс, който пък осведомяваше Джейк за всичко.
— Благодаря ви за ограничителната заповед — каза Джейк. — Новината беше несъмнено добре отразена във вестника.
— Струва ми се доста глупаво да забраняваш на човек, който е в ареста и ще остане дълго зад решетките, да припарва до съпругата и до семейството си, но не всичко, което правя, има смисъл.
Вярно е, помисли си Джейк, но нищо не каза. Наблюдаваха как тревата поляга под напора на вятъра и как листата се разпиляват. Съдия Атли отпи от питието си и се замисли над думите, които бе изрекъл току-що.
— Някакви новини за Ансил Хъбард? — смени темата той.
— Всъщност нищо. Досега сме похарчили трийсет хиляди долара, а не знаем дори дали е жив. Детективите подозират, че е, най-вече защото не могат да открият свидетелство, че е починал. Но продължават да ровят.
— Не се отказвай. Още имам колебания относно провеждането на процеса без някакви категорични сведения.
— Наистина трябва да го забавим с няколко месеца, господин съдия, докато издирването приключи.
— И докато местните хора преодолеят трагедията, сполетяла семейство Ростън.
— И това.
— Повдигни въпроса, когато се съберем на двайсети март. И тогава ще го обмисля.
Джейк пое голяма глътка въздух и каза:
— Господин съдия, трябва да наема консултант по избора на съдебни заседатели за процеса.
— Какъв е този консултант?
Въпросът не изненада Джейк. В зенита на адвокатската кариера на съдията консултанти по избора на съдебни заседатели не бяха съществували, а сега Атли не следеше най-новите тенденции.
— Това е експерт, който прави няколко неща — обясни Джейк. — Първо, ще проучи демографските особености на окръга и ще ги анализира с оглед на делото, за да очертае образа на идеалния съдебен заседател. След това ще проведе телефонно проучване, използвайки най-общи имена, но сходен казус, за да проучи обществената реакция. След като получим имената на хората, измежду които ще избираме, той ще проучи всички евентуални съдебни заседатели, от безопасно разстояние, разбира се. И когато започне процесът на селекция, ще присъства в съдебната зала, за да наблюдава кандидатите. Тези хора умеят да разчитат езика на тялото и други подобни признаци. Започне ли процесът, консултантът ще присъства в залата всеки ден и ще следи реакциите на съдебните заседатели. Ще знае на кои свидетели са повярвали, на кои не са и накъде клони мнението им.
— Доста работа. Колко струва?
Джейк стисна зъби и каза:
— Петдесет хиляди долара.
— Отговорът ми е „не“.
— Господин съдия?
— Не. Няма да разреша да бъдат похарчени толкова пари от наследството. Намирам го за прахосничество.
— В наше време е нещо доста обичайно за голям процес със съдебни заседатели, господин съдия.
— Хонорарът ми се струва прекомерен. Джейк, изборът на съдебните заседатели е работа на адвоката, а не на някакъв модерен консултант. Навремето изпитвах удоволствие от предизвикателството да разгадавам настроенията и езика на тялото на кандидатите за съдебни заседатели и да избирам подходящите. Имах дарба за това, Джейк, нищо че сам се хваля.
Да, сър. Точно като случая с едноокия проповедник.
Навремето, преди около трийсет години, младият Рубън Атли бил нает от Първа обединена методистка църква в Клантън като защитник по дело на евангелист петдесетник, който дошъл в града да набира последователи по време на годишния есенен събор. Част от дейността му се изразявала в това да посещава другите християнски църкви в града и да гони зли духове на стълбите отпред. Заедно с още неколцина свои пощурели последователи той твърдял, че тези по-стари и по-улегнали църковни общности опорочават Божието слово, предразполагат ренегатите и са същински рай за набедените християни, които в най-добрия случай са доста апатични. Бог му бил наредил да предизвика еретиците на тяхна територия, затова всеки следобед през седмицата на събора той и малобройната му шайка влизали в различни църкви да се молят и да изнасят гръмки проповеди. В повечето случаи методистите, презвитерианците, баптистите и членовете на епископалната църква не им обръщали внимание.