Сянката на чинара [bg]

По обед излязоха от кантората, качиха се в колата и се насочиха към Лоутаун, квартала на чернокожите. Отвъд него, в източния край на Клантън, се намираше „Бърли“, старото начално и прогимназиално училище за чернокожи, изоставено през 1969 г. след края на сегрегацията. Скоро след това общината си го беше върнала, беше го постегнала и го използваше като склад. Училището представляваше комплекс от четири големи постройки от светло дърво с ламаринени покриви, подобни на хамбари. Паркингът беше пълен с превозни средства на служители в окръжната администрация. Зад училището имаше голям навес със самосвали и други разхвърляни вътре машини. На отсрещния тротоар са намираше гимназията за чернокожи.

Джейк познаваше много чернокожи, които бяха учили в „Бърли“, и макар да бяха признателни за въвеждането на интегрирано образование, изпитваха лека носталгия към старото място и старите традиции. Бяха получили остатъците, протритите чинове, книгите, черните дъски, пишещите машини, шкафчетата, спортното оборудване, музикалните инструменти, всичко. Нищо не беше ново, всичко беше изхвърлено от училищата за бели в окръг Форд. Белите учители получаваха по-малко от колегите си в другите окръзи, а чернокожите учители — само част от тяхното заплащане. Като цяло, нямаше достатъчно пари за една-единствена добра училищна система, но от десетилетия окръгът, подобно на всички останали, се опитваше да поддържа и двете. Разделени, но равни — жесток фарс. Въпреки огромните недостатъци обаче онези, които имаха късмет да учат тук, се гордееха с „Бърли“. Учителите бяха строги и всеотдайни. Шансът не беше на тяхна страна, затова успехът им се услаждаше още повече. От време на време някой техен възпитаник успяваше да завърши колеж и се превръщаше в образец за подражание на младото поколение.

— Каза, че си идвал тук — подметна Порша, докато се качваха по стълбите на някогашната училищна сграда.

— Да, веднъж по време на първата ми година при Лушън. Той ме изпрати да търся някакви стари съдебни дела. Без успех.

Качиха се по стълбите до втория етаж. Порша знаеше точно къде отива и Джейк я следваше. Класните стаи сега бяха пълни със стари армейски шкафове, натъпкани със стари данъчни досиета и оценки на недвижими имоти. Само боклуци, помисли си Джейк, докато четеше табелките по вратите.

В една от стаите се намираше архивът за регистрацията на автомобили, в друга се намираха старите броеве на местните вестници. И така нататък.

Страхотно разхищение на пространство и човешки ресурси.

Порша светна лампата в тъмна стаичка без прозорци, която също беше пълна с шкафове. Предпазливо вдигна един тежък том от полицата и го остави върху масата. Беше подвързан с тъмнозелена кожа, напукана от десетилетна старост и занемареност. В средата пишеше една–единствена дума: „Дела“.