Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
В конкретния случай противникът се вбеси мълчаливо, но изведнъж се озова пред по-неотложен проблем. Съдия Атли оповести:
— Така, господин Бриганс, подали сте две искания. Едното е за промяна на мястото на процеса, а другото е за отлагане на делото. Прочетох мотивите ви и отговорите на оспорващата страна и допускам, че няма какво да добавите.
— Не, ваша чест — благоразумно отговори Джейк, след като се изправи.
— Не ставайте, господа. Това е предсъдебно заседание, а не официално изслушване. Имам ли основание да приема, че няма напредък и в издирването на Ансил Хъбард?
— Да, господин съдия, основателно е да се допусне, макар че, ако имаме повече време, може и да постигнем напредък.
Уейд Лание се изправи.
— Господин съдия, моля ви, бих искал да отговоря. Присъствието или отсъствието на господин Ансил Хъбард няма никакво значение. Проблемите се сведоха до очакваните, каквито обикновено възникват при оспорването на завещание: до бистър ум, завещателна дееспособност и злоупотреба с влияние. Ако Ансил е жив, той не е виждал брат си Сет десетилетия преди самоубийството. Ансил не би могъл да свидетелства как или какво е мислел брат му. Затова нека процедираме по план. Ако съдебните заседатели отсъдят в полза на собственоръчно написаното завещание, тогава господин Бриганс и управляващите наследството ще разполагат с предостатъчно време да продължат да издирват Ансил с надеждата да му дадат полагащите се пет процента. Обаче ако съдебните заседатели отхвърлят собственоръчно написаното завещание, тогава Ансил няма да има връзка със случая, защото не е споменат в предишното завещание. Нека да продължим напред, господин съдия. Определихте трети април като дата за началото на процеса още преди месеци, няма основателна причина да не процедираме по план.
Лание не се държеше наперено, а делово, дори непринудено и убедително. Джейк вече беше установил, че този човек с лекота води импровизирани спорове и е способен да убеди всеки в почти всичко.
— Съгласен съм — рязко отговори съдия Атли. — Ще процедираме по план. Трети април. Тук, в тази съдебна зала. Моля, седнете, господин Лание.
Джейк си водеше бележки в очакване на следващия проблем. Съдия Атли погледна бележките си, намести очилата за четене върху носа си и каза:
— Виждам шест адвокати на оспорващата страна. Господин Лание е главният адвокат на децата на Сет Хъбард — Рамона Дафо и Хършъл Хъбард. Господин Хънт е главният адвокат на двете деца на Рамона Дафо. Останалите адвокати са сътрудници. — Съдията свали очилата си. Предстоеше лекция. — И така, господа, когато стигнем до процес, нямам никакво намерение да търпя прекомерното и ненужно дърдорене на шест души. Всъщност само адвокати Лание, Зайтлър и Хънт ще имат право да говорят в съдебната зала от името на оспорващата страна. Бог е свидетел, че е предостатъчно. Няма да подлагам съдебните заседатели на отделни встъпителни речи, на три отделни заключителни пледоарии и на три отделни разпита на свидетелите. Ако имате възражение, не желая и тримата да скачате, да ръкомахате и да се провиквате: „Възразявам! Възразявам!“. Разбирате ли?
Разбираха го, естествено. Той говореше бавно, ясно и с присъщия си авторитет.
— Предлагам господин Лание да поеме главната роля за оспорващата страна по време на процеса. Той със сигурност има повече опит в съдебната зала, а и клиентите му са най-заинтересовани от оспорването. Поделете си работата както искате, няма да ви съветвам в това отношение — продължи той сериозно, като в действителност ги съветваше. — Не се опитвам да затворя устата на никого. Имате право да защитавате клиентите си. Всеки от вас може да призовава свои свидетели и да провежда кръстосан разпит. Но започнете ли да повтаряте вече казани неща, както са склонни да правят адвокатите, очаквайте светкавична намеса от тук. Няма да го търпя. Ясно?
Несъмнено, поне засега.
Съдията отново надяна очилата на носа си и погледна към бележките си.
— Да поговорим за веществените доказателства — каза той.
В продължение на един час обсъждаха документите, които да бъдат допуснати като веществени доказателства и показвани на съдебните заседатели. По настояване на съдия Атли приеха, че почеркът е на Сет Хъбард. Противното твърдение би било загуба на време.
Единодушни бяха и относно причината за смъртта. Бяха одобрени четири големи цветни снимки, на които се виждаше как Сет виси от клона на дървото и които премахваха всякакво съмнение относно начина, по който е умрял.