![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Страхотно. Ще му кажа и още днес следобед ще започна да тършувам на тавана.
— Внимавай. Качвам се там веднъж годишно, и то само в краен случай. Сериозно се съмнявам, че ще намериш нещо.
— Ще видим.
Лушън прие новината геройски. Изрече няколко от обичайните си злостни проклятия по отношение на рода си, но се укроти, когато научи, че дядо му е изгубил делото срещу Силвестър Риндс. Без никой да го моли, се впусна в обяснения и заяви на Порша, а няколко пъти и на Джейк, че Робърт Дий Уилбанкс бил роден по време на Реконструкцията и през по-голямата част от живота си бил убеден, че един ден робството ще се върне. Семейството съумяло да не допусне авантюристи да припарят до земите му, а на Робърт му правело чест, че изградил цяла династия, обхващаща банки, железници, политиката и правото. Бил рязък и неприятен човек и Лушън се боял от него като малък. Обаче трябвало да отдаде заслуженото на този дявол. Красивата къща, която в момента притежавал Лушън, била построена от скъпия му стар дядо.
След края на работното време се качиха на тавана и се потопиха още по-навътре в историята. Джейк постоя известно време, но скоро осъзна, че само си губи времето. Папките стигаха до 1965 г., когато Лушън беше наследил адвокатската кантора, след като баща му и чичо му бяха загинали в самолетна катастрофа. Някой, сигурно легендарната секретарка Етъл Туити, беше почистил къщата и беше изгорил стария архив.
35
Две седмици преди насроченото начало на войната адвокатите и техните екипи се събраха в залата на пред съдебно заседание. Подобни събирания бяха нечувани в доброто старо време, обаче по-модерните правила за водене на съдебни битки ги изискваха и те дори си имаха акроним: ПСЗ, предсъдебни заседания. Адвокати като Уейд Лание, които водеха граждански дела, бяха добре запознати със стратегиите и нюансите на ПСЗ. Джейк не толкова. Рубън Атли никога не беше председателствал такова заседание, но не си го признаваше. За него и неговия съд важен процес беше всеки тежък развод, при който бяха заложени на карта много пари. Случаи като сегашния бяха редки и той подхождаше към тях по същия начин, както го бе правил преди трийсет години — по дяволите модерните правила.
Критиците на новите правила за събиране на доказателства и на свързаните с процедурата разпоредби хленчеха, че ПСЗ не е нищо повече от репетиция за процеса, поради което се налагало адвокатите да се готвят два пъти. Отнемаше време, беше скъпо, досадно и ограничаващо. Документ, проблем или свидетел, който не бе третиран както трябва по време на ПСЗ, не можеше да бъде разгледан по време на процеса. Старите адвокати като Лушън, които обожаваха мръсните номера и засадите, ненавиждаха новите правила, защото те целяха налагането на прозрачност и честност.
— Честността не е главното за един съдебен процес, Джейк, главното е да спечелиш — повтаряше Лушън хиляди пъти.
Съдия Атли също не беше голям привърженик на ПСЗ, но дългът го задължаваше да ги провежда. В десет часа в понеделник сутринта на 20 март той изпъди неколцината зрители и нареди да заключат вратата. Заседанието не беше публично.
Докато адвокатите се разполагаха, Лестър Чилкот, колегата на Лание, се приближи към масата на Джейк и остави отгоре някакви документи.
— Актуализирани доказателства — съобщи той, като че ли бе най-нормалното нещо на света.
В раздела, където бяха изредени всички евентуални свидетели, Лание беше включил имената на четирийсет и пет човека. Адресите им бяха на различни места в югоизточните щати, а четирима бяха в Мексико. Джейк познаваше само няколко от тях, на малцина действително беше снел показания под клетва. „Задръстването с документи“ беше обичаен мръсен номер, до който често прибягваха корпорациите и застрахователните компании: те и адвокатите им криеха документи, които бяха длъжни да представят, до последния възможен момент, после точно преди процеса стоварваха няколко хиляди страници на адвоката на отсрещната страна с ясното съзнание, че той и колегите му няма как да ги прегледат навреме. Някои съдии се гневяха на задръстването с документи, други не обръщаха внимание. Уейд Лание пък току–що беше направил „задръстване със свидетели“, сходна практика. Премълчаваш имената на редица евентуални свидетели до последния момент, после ги предаваш заедно с още няколко излишни имена, колкото да объркаш противника си.