![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Здравето на Боаз беше влошено и той едва чуваше. Беше в инвалидна количка, но успяваше да се придвижва сам. Изведоха го навън, на бетонната тераса, и го оставиха там на въпросите на двете жени. Боаз се радваше, че има посетителки. Те, изглежда, бяха единствените. Каза им, че е роден „към“ 1920 г. близо до Тюпълоу и че родителите му се казват Ребека и Мънро Риндс. Следователно беше приблизително шейсет и осем годишен, което ги шокира. Мъжът изглеждаше много по-възрастен, имаше снежнобяла коса и многобройни бръчки около изцъклените очи. Осведоми ги, че има болно сърце и че преди е пушел много.
Порша му обясни, че двете с майка й проучват родословието си и че има вероятност да са роднини. Тези думи предизвикаха усмивка — нащърбена, с липсващи зъби. Порша знаеше, че в окръг Форд няма данни за раждането на Боаз Риндс, но пък вече беше установила и факта, че архивът се попълва съвсем спорадично. Той каза, че има двама синове, и двамата починали, а съпругата му била умряла години преди тях. Не знаел дали има внуци. Никой не го посещавал. Съдейки по начина, по който изглеждаше домът, Боаз надали беше единственият изоставен обитател.
Говореше бавно и от време на време спираше да се почеше по главата, докато се мъчеше да си спомни. След десет минути стана очевидно, че страда от деменция. Водил тежък живот. Родителите му били фермери, които се били местили из Мисисипи и Алабама заедно с многолюдното си семейство — седем деца — от една памукова нива на друга. Помнел, че от петгодишен бере памук. Не бил ходил на училище и семейството не се задържало на едно място. Живеели в бараки и палатки и често гладували. Баща му починал млад и бил погребан зад една църква за чернокожи, близо до Селма. Майка му се хванала с мъж, който биел децата. Боаз и брат му избягали и повече не се върнали.
Порша си водеше бележки, а Лети упорито и тихо го обсипваше с въпроси. Боаз се наслаждаваше на оказаното му внимание. Една санитарка им поднесе студен чай. Той не помнеше имената на баба си и дядо си, не помнеше и нищо друго за тях. Според него живеели в Мисисипи. Лети го попита за няколко имена от семейство Риндс. Боаз се усмихваше широко, кимаше и после признаваше, че не познава човека. Обаче когато тя каза „Силвестър Риндс“, той продължи да се усмихва и да кима и накрая каза:
— Беше ми чичо. Силвестър Риндс. С татко бяха братовчеди.
Силвестър беше роден през 1898 г. и беше починал през 1930 г. Притежаваше осемдесетте акра, дадени от съпругата му на Клион Хъбард, бащата на Сет.
Ако Мънро Риндс, бащата на Боаз, беше братовчед на Силвестър, значи не беше точно чичо на Боаз. Предвид многобройните разклонения на родословието на семейство Риндс обаче двете жени не го поправиха. Информацията силно ги развълнува. Лети вярваше, че рождената й майка е Лоуис Риндс, дъщеря на Силвестър, и изгаряше от нетърпение да го докаже.
— Силвестър е имал малко земя, нали така? — попита тя.
Обичайното кимване, последвано от усмивка.
— Май имаше. Така ми се струва.
— Ти или семейството ти живели ли сте някога на тази земя?
Той се почеса по челото.
— Така ми се струва. Да, когато бях малък. Сега си спомням, че съм брал памук на нивата на чичо. Спомних си. Те се скараха за това колко ни плащаше за памука. — Той потърка устни и изломоти нещо.
— Значи е имало недоразумение. И какво се случи? — попита внимателно Лети.
— Заминахме и отидохме в друга ферма, не знам къде. Работили сме в толкова много.
— Помниш ли дали Силвестър имаше деца?
— Всеки имаше деца.
— Помниш ли децата на Силвестър?
Боаз се почеса и толкова дълбоко се замисли, че задряма. Когато Лети разбра, че е заспал, го побутна лекичко по ръката и попита:
— Боаз, помниш ли някое от децата на Силвестър?
— Избутайте ме ей там, на слънце — помоли той и посочи едно място на терасата, което не беше на сянка.
Те избутаха инвалидната му количка до там и преместиха шезлонгите си. Зачакаха. Накрая той каза:
— Не знам. Бенсън.
— Кой е Бенсън?
— Човекът, който ни биеше.
— Помниш ли едно момиченце на име Лоуис? Лоуис Риндс?
Той направи рязко движение с глава към Лети и отговори бързо и ясно:
— Да, помня. Сега си я спомних. Момичето на Силвестър, те бяха собственици на земята. Лоуис. Малката Лоуис. Нали разбирате, чернокожите рядко имаха своя земя, обаче сега си спомням. Отначало беше добре, после се скараха.